[ Начало ]

     

[ Народни приказки ] [ Авторски приказки ] [ Фентъзи ] [ Живи вълшебства ]

Народни приказки


Златото и оризът (бирманска)

преглед

Слонът със седемте глави (бирманска)

преглед

Бирмански приказки - запознанство

преглед


 

Последно в народни приказки


Цар и сиромах (българска)

Народност : българска приказка

Превел : -

Преразказал : Никола Зидаров

Източник : Из списание "Светулка" 1940-1941, № 8, с. 12-15

Цар и сиромах

Имало едно време много добър и умен цар. той искал чиновниците му да управляват по закон, а народът му да добрува. Царят пожелал да отиде сред народа и сам да види, как управляват чиновниците му и как живее народът.

Повикал той първия си министър, казал му желанието си и му заповядал да се приготви за път. Но за да не бъдат познати, да приготви и за двамата калугерски дрехи.

Преоблекли се и тръгнали. Вървели, вървели и видели, че на една нива оре беден селянин с две магарета. Царят запитал министъра си:
- Какво значи това? Така ли добрува моят народ?
- Това не е нищо друго, царю честити, освен крайна бедност - отговорил министърът. Приближили до орача и царят го запитал:
- Ами ти защо си впрегнал в това тежко рало тия слаби магарета? Могат ли те да орат? Не е ли грехота от Бога?
- Ех, дядо попе, сиромах човек - жив дявол. Сиромашията го кара, грях не грях, да върши работи, с които само дяволът се занимава, - отговорил селянинът.
- Как ти е името?
- Сиромах Иван.

Калугерите подкарали конете си. Като стигнали в селцето, посрещнали ги попът и кметът, и ги поканили да пренощуват в поповата къща. Но те не се съгласили, а попитали за къщата на сиромах Ивана. Там да пренощуват.
- А че той е много беден човек! Живее в малка и схлупена къщурка, нито има с що да ви нагости, нито да ви завие, - думали селяните.
- Нищо, ние си имаме всичко, - отговорили калугерите.

Завели ги у Иванови. Посрещнала ги жена му. Но като разбрала, че калугерите искат да пренощуват у тях, много се засрамила. Смутена, тя ги поканила да влязат в къщи, но калугерите се настанили под голямо дърво, насред двора.

Дошъл надвечер и сиромах Иван. Като видял, че днешните калугери са негови гости, и той се смутил. Калугерите забелязали това и го успокоили:
- Иване, жена ти знае ли да готви хубави гозби, да прави баници?
- Знае, дядо попе, знае, ама когато има с що, - отговорил Иван.

Тогава царят извадил и дал една жълтица на Иван и му поръчал да купят всичко, каквото трябва за една богата вечеря. Зарадвали се Иван и жена му, накупили каквото трябва, разтичали се, приготвили богата вечеря и сложили да вечерят. На трапезата седнали и Иван и жена му.

Като вечеряли и се разговаряли, царят попитал Ивана разбира ли добре от земеделие. Иван отговорил, че много разбира, но ниви няма. Тогава царят му предложил да станат съдружници и да направят един чифлик. От калугерите нивите и парите, от Ивана труда. Иван се съгласил на драго сърце.

На другия ден царят казал на кмета, че купува ниви. Кметът пратил кехаята да вика из село, който има нива за продаване, да дойде. Явили се много продавачи. Царят купил ниви, шест чифта волове, 3-4 крави, хубави коне с каруца, няколко кошери пчели, стотина овце, и всичко предал на Ивана, като му дал и пълна шепа жълтици. Пазарил му и шест ратаи. След това поръчал на Ивана да бъде внимателен, да се пази от загуба, защото ще му дирят сметка. Качили се калугерите на конете си, сбогували се и заминали. Ходили, що ходили из царството, върнали се в столицата си, съблекли калугерските дрехи и почнали пак да управляват.

Минали се няколко години. Сиромах Иван работел. Овцете, кравите и пчелите се наплодили, на мястото на своята колиба той издигнал хубав дом, а в двора направил няколко хамбара, пълни с жито.

Един ден царят се сетил за сиромах Ивана. повикал министъра си и му рекъл:
- Ами ние забравихме нашия съдружник. Кога да отидем да го видим?
- Когато заповядаш, царю честити, - казал министърът.

Царят заповядал да приготвят калугерски дрехи и всичко потребно за път. Преоблекли се и заминали. Като стигнали в селцето, те видели, че на мястото на сиромах Ивановата къща се издига богат и хубав дом. В празния по-рано двор сега имало няколко хамбари, около къщата - прекрасна градина, потънала в овошки и цветя. Птички пеели, а Иван бил важен господин и жена му - съща болярка.

Иван и жена му, като видели съдружниците си, посрещнали ги радостни. Настанили конете им в широки и светли обори, а тях въвели в богато наредена стая.

Като се навечеряли, царят поискал сметка. Иван му казал колко агнета и телета се родили, колко жито, колко мед изкарал, колко разходи е направил и колко е припечелил. Царят го попитал:
- Ами воловете колко телета отелиха?
- воловете ли?! - учудил се Иван- - Воловете телят ли се?
- Да, телят се! Добрият стопанин може и от козел мляко да изкара, - казал царят.

Натъжил се Иван от тази неправда и се запрепирал, че воловете не се телят. но царят настоявал на своето, та работата стигнала до съд.
- Хайде да идем при съдията, - казал калугерът, - и каквото той реши, така ще бъде.

Отишли при съдията. Иван вървял напред, калугерите след него. Като стигнали до вратата, Иван отворил и влязъл, а зад него царят показал на съдията пет пръста. Съдията се сетил, че му предлага пет жълтици подкуп, ако реши делото в негова полза. Иван разказал работата и запитал:
- Вол ражда ли теле, господин съдия?
- Ражда, ражда, как да не ражда. Добрият стопанин може и от козел мляко да изкара, - извикал съдията и решил делото в полза на калугера, който му спуснал скришом пет жълтици.

Иван не останал доволен. Той поискал да отидат при по-горен съд. отишли и там. Нему пък царят посочил десет пръста. Съдията му смигнал, да бъде спокоен. Като му разказали, в що се състои работата, той казал:
- Попът има право: вол ражда. - Царят му спуснал в ръката десет жълтици и си излезли.

Наскърбил се Иван още повече и поискал да отидат при най-висшия съдия. И, ако и той така отсъди, нямало що, ще се подчини.

Отишли. Царят му посочил 15 пръста. За 15 жълтици и този съдия решил делото в полза на калугерите.

Тръгнали обратно за Ивановото село. Като минавали през друго село, което било на пътя им, видели, че играят деца, а едно седяло отстрани и гледало играта. Царят го попитал:
- Момченце, ти защо не играеш?
- Защо да играя, дядо попе. Един съм на майка и на баща, изгледан с много грижи. Ако играя, може да се изпотя, да настина и да заболея. Защо да създавам грижи на тате и на мама?

Всички се зачудили на отговора му и царят го запитал:
- Я кажи, момченце, вол ражда ли теле?
- Ах, не мога ви отговори. Няма татко да го питам.
- Ами где е татко ти?
- На воденица. Той снощи хвана един плъх. Тази сутрин му тури магарешки самар, натовари му две крини жито и отиде да го смели.
- На плъх магарешки самар туря ли се и плъх две крини жито носи ли? - извикал царят.
- Ами вол теле ражда ли? - извикало момчето.

Този отговор смаял всички. Царят прегърнал детето, Иван го зацелувал и не знаел, как да му благодари.

Влезли в селото и запитали, чие е това дете. Казали им, че баща му е беден работник и е на оран. Като се върнал вечерта, царят му поискал детето, като му обещал, че ще го отгледа, ще го изучи и ще го настани в града. но бащата не се съгласявал:
- Не мога, дядо попе, не мога. По-добре душата ми вземи, но детето недей, - едничко ни е.

Тогава царят го повикал на страна, подигнал расото и му показал царските си знаци. Бащата се уплашил, паднал на колени и казал:
- Воля твоя, царю. И аз съм твой и детето ми е твое.

Взели детето. Отишли у Иванови и пак почнали сметка да правят. Иван им предложил частта от печалбата, но калугерите отказали. Иван настоявал, те отказвали, и като видели и разбрали, че е честен човек, открили му кои са, и му заявили, че му подаряват всичко. Иван и жена му се зарадвали много, че Бог им е изпратил такава царска милост.

Сбогували се. Царят и министърът си заминали, като отвели и умното дете.

Първата работа на царя била да повика подкупните съдии. Като се явили, царят ги запитал:
- Вол теле ражда ли?
-Не ражда, царю честити.
- А вие - ти за пет жълтици, ти за десет, ти за 15 жълтици - го накарахте да роди. - Вържете им ръцете и ги хвърлете в тъмница, там да изгният! - заповядал царят.

Така и направили. Това се разчуло из цялото царство. Изплашили се всички съдии и чиновници и започнали да съдят и управляват по закон.

А умното дете расло, расло и, като порасло, станало най-верен и умен съветник на царя, и много правдини раздало на народа. Но не забравило и добрите си родители, прибрало ги от село и ги настанило да живеят в неговия палат.