Назад

     
     

Живата игла, мъртвата игла и летящата колесница (японска)

Народност : японска приказка

Превел : от руски език М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : ЯПОНСКИЕ народные сказки. – Москва : Худ.л-ра, 1972, с. 82-88



Много отдавна живял един богаташ. В дома му имало такъв обичай – когато настъпвал първият ден на Новата година, слугите се разполагали около огнището в господарската гостна , а богаташът сам – със собствените си ръце им прислужвал – сервирал им вкусни гозби, вино им наливал.
И ето, веднъж слугите весело празнували Новата година. Изведнъж господарят им рекъл:
- Тази нощ добре запомнете първия си сън. Утре ще ми го разкажете. Новогодишните сънища често се сбъдват. За всеки хубав сън ще ви платя по една сребърна монета.
На сутринта богаташът запитал:
- Е, кой от вас е сънувал хубав сън? Разказвайте по ред!
Главният слуга, който винаги стоял начело на масата, се чудел, как да излъже господаря си.
- Ох, ох, ох! Спал съм като заклан. Под възглавницата си бях сложил “БАКУ” – талисман с образа на фантастичните зверове, които изяждат лошите сънища. Сигурно затова нищо не сънувах.
След това друг слуга хитро забъбрил:
- Прости ми, господарю, снощи пъхнах под възглавницата си рисунката на кораба “ТАКАРАБУНЕ”, с който пътуват седемте японски бога на щастието1, но те не ме дариха с хубави сънища. Затова изхвърлих рисунката в реката – дано вълните отнесат и лошия ми късмет.
Един след друг слугите се опитвали да убедят господаря си, че нищо не са сънували или, че сънищата им са предсказвали лош късмет и скорошни беди. В Япония хората вярвали, че щастие носят само тези сънища, които човек успее да запази в тайна. Най- младият слуга – 15-16 годишно момче си признал, че е сънувал чудесен сън.
- Нима? Разкажи го тогава! Продай ми го! Ето ти една сребърна монета.
- А, не! Та нали така ще избяга щастието ми!
- Ще ти дам две монети.
- Не, господарю, тогава сънят ми няма да се сбъдне.
- Искаш ли три?
- И за пет няма да го продам.
- Колко си несговорчив. Вземи шест!
Богаташът все повече се разпалвал и наддавал ли, наддавал. Но младият слуга само поклащал глава. Накрая господарят предложил 12 златни монети, но момчето пак не се съгласило. Страшно се разгневил стопанинът. Заповядал да пуснат в морето малка лодка без платна и весла. Хвърлили упорития слуга в нея. Дали му малко оризови питки – колкото да не умре от глад – и тласнали лодката в открито море.
Дълго си играли вълните с малката лодка. Една сутрин момчето се събудило и видяло, че се намира в залива на малък остров. Слязло на брега. Островът бил безлюден. Там живеели само маймуни. Забелязали го те и се разкрещели:
- Човек! Вижте, човек! Хванете го! Да пробваме, вкусно ли е месото му!
Цялото маймунско стадо се нахвърлило върху момчето. Изплашило се то, замерило ги с оризови питки. Започнали те да ги събират, а младият слуга скочил в лодката и я отблъснал от брега. Отново заплувала лодката, понесли я вълните и скоро момчето пристигнало на друг остров. Още преди да стъпи на земята, върху него се нахвърлили страшни чудовища. Това били всевъзможни породи дяволи – червени, сини, черни…
- Човек! Вижте, човек! Отдавна не сме си хапвали нещо толкова вкусно. – развикали се дяволите.
Какво да прави? Как да се спаси? Хвърлил последните оризови питки, но те дори не ги погледнали. Сграбчили го с острите си нокти и а-ха да го разкъсат, но главният дявол извикал:
- Почакайте, винаги можем да го изядем. Нека първо ни разкаже, как е попаднал тук. Ей, човешко изчадие, по своя воля ли дойде при нас?
- Не. Вълните ме донесоха. Господарят ме изгони, защото отказах да му разкажа новогодишния си сън.
- Що за сън е това? Разказвай по-бързо!
- Ама че хитреци! Аз не продадох съня си за 20 жълтици, а вие искате даром да го чуете. Няма да ви го разкажа, дори и да ме разкъсате на малки парченца!
Започнали да се съвещават червените, сините и черните дяволи. Надвиквали се, надвиквали се и после предложили на момчето:
- Хайде да се разменим! Ти ни разкажи чудесния си сън, а ние ще ти дадем нашата вълшебна колесница. Тя може да лети. Чукнеш ли я веднъж с желязната пръчица, ще прелети през девет земи в десета. Чукнеш ли я два пъти – ще те пренесе през деветдесет и девет царства.
Погледнал младият слуга великолепната колесница и се престорил, че размисля:
- Хм…дали няма да сбъркам, ако се съглася на такава размяна?…Моят сън е много по-ценен от вашата колесница.
Забърборили отново дяволите, разшумели се – съвещават се помежду си. Разтичали се, донесли две дълги игли.
- Погледни, човече! Ето, това е мъртвата игла – ако убодеш с нея някого, дори и най-силния великан да е, веднага ще изгуби силата си, ще умре. А това пък е живата игла – боцнеш ли с нея болен човек, той мигом оздравява. Тези две игли са истинско съкровище. С тях ще властваш над живота и смъртта.
- Я виж ти!…Нима?…Е, тогава ще ви разкажа съня си. Ах, какви чудеса сънувах!…Но преди това ще изпробвам колесницата ви. Дали е така хубава, както казвате.
Взел момъкът двете игли, скочил в колесницата, почукал по нея с желязната пръчка. Извила се колесницата, като птица полетяла. Дяволите вдигали ужасен шум, но тя се издигнала високо в небето и изчезнала. От яд дяволите се разплакали със сълзи големи като воденични камъни.
Полетяла колесницата над морето, над планините, над богати оризови поля. Накрая кацнала край красива река. На двата й бряга, една срещу друга се издигали две красиви богаташки къщи. От едната се чували плачове и отчаяни викове.
- Какво се е случило? Каква беда ви е сполетяла? – попитал момъкът.
- Ах, не питай! – отговорила старицата, която отворила вратата на богаташкия дом. – умира единствената дъщеря на моя господар. Тя е такава красавица! Майка й и баща й са обезумели от мъка. Колкото и лекари да викаха, нито един не успя да й помогне.
- Жал ми е за тях, горките. Върви им кажи, че във вашия край е пристигнал прочут лечител. Аз ще излекувам девойката.
Зарадвали се бащата и майката, като чули добрата вест и веднага завели младия слуга до постелята на болната. Лежи тя, едва диша. Боцнал я той с живата игла и болестта мигом изчезнала. Скочила девойката, бяла, румена, сякаш никога не била боледувала. Всички много се зарадвали. Родителите й все повтаряли:
- Ти си нашият спасител.
Започнали те да молят младия слуга да се ожени за дъщеря им. Харесали се младите, оженили се.
А в това време в богаташкия дом отвъд реката също се разболяла дъщерята на господарите. Толкова тежка била болестта й, че никой не могъл да облекчи страданията й. Отчаяли се нещастните родители. Съжалил ги младият слуга и с помощта на живата игла излекувал девойката. Майката и бащата се чудели, как да му се отблагодарят. Устройвали в негова чест пирове и увеселения. Не им се искало да го пуснат да си отиде. Оженили го за дъщеря си.
Зачудил се той – ами сега, в кой дом да живее?
Посъветвали се двете семейства и построили златен мост през реката. Заживял младежът половин месец в единия дом - половин в другия. Из цяла Япония се разнесла славата му на велик лечител. Много хора изцелил той с живата игла. А виж – мъртвата игла не му потрябвала никога – нямал врагове.
Веднъж преминавал по златния мост, от дясната му страна вървяла едната му жена - красавица ненагледна, от лявата – другата – също тъй прекрасна. Под нозете му блестяла златната настилка на моста. Изведнъж момъкът си спомнил, че точно това сънувал. Сбъднал се новогодишният му сън.