Назад

     
     

Ваятелят и гущерчето (японска)

Народност : японска приказка

Превел : от руски език: М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : ЯПОНСКИЕ народные сказки. – Москва : Худ.л-ра, 1972, с. 200-201




Живеел в древността един забележителен скулптор. Трудел се той неуморно. Ваел прекрасни скулптури, но името му било неизвестно. Не можел да се измъкне от нищетата – живеел съвсем бедно.
Веднъж той забелязал, че на големия камък в неговия двор си играе малко гущерче. Опашчицата му се извива насам-натам и блещука като сребро. Дълго се любувал ваятелят на играта на гущерчето, очи не можел да откъсне от него. Решил той да извае образа му. Моделирал го първо от глина, а после го изваял от сребро. “Сам виждам, че сполучих. “– помислил си той и занесъл скулптурата на сребърното гущерче в бараката на търговеца. Поставили я редом с разни съдове.
Не минал и ден, а вече я купили. Скоро го засипали с поръчки. Всички искали да имат такава скулптура. Наричали я дивно произведение на изкуството. Славата й се разнесла по целия свят. Прославил се и ваятелят. Започнал да забогатява. Колкото и гущерчета да отливал на ден, до вечерта не оставало ни едно – разграбвали ги купувачите от всички краища на света.
Но най-чудното било това, че всеки път, когато ваятелят излизал в градината си – зиме и лете – виждал все същото гущерче - и в студ и в пек, и когато всичко било сковано от студ и засипано от сняг – и тогава пак гущерчето спокойно си играело върху камъка.
Отначало ваятелят не знаел, че само той единствен вижда това гущерче, а другите дори не го забелязват. Когато разбрал това, смразил се от страх. Дълго се борил със страха си, но накрая не изтърпял – грабнал камък, замахнал с все сила – убил гущерчето.
Но от този момент нататък творбите му загубили предишната си красота и изящество. Никой вече не купувал скулптурите му. И много скоро той пак обеднял, хората забравили името му, нищетата отново зацарувала в дома му.