Назад

     
     

Златният и сребърният принц (бирманска)

Народност : бирманска приказка

Превел : от руски: М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Наука, 1976, с.404-408.

В стари времена, в най-гъстата гора живеела старица на име Пхикей. Имала си тя само две внучета. Обработвала малката си нивичка на склоновете на планината. Садяла там ориз.
Баба Пхикей през цялото време била на полето, а в къщи се завръщала късно, когато хората вече били заключили домовете си, за да се пазят от нощните зли духове. Рано сутрин излизала тя, а внучетата оставали да пазят дома. Виждали се само вечер.
Внуците се научили да стрелят с лък – убивали зайци, птици, варели от тях вечеря за себе си и своята трудолюбива баба. Така живеели, а когато пораснали, нямало в близките села никой, който би могъл да съперничи с тях - толкова добре стреляли с лък, че още с първата стрела поваляли дивеча.
Обаче наблизо живеел стар билу – огромен човекоядец. Веднъж той се появил край нивата на бабичката и й заповядал да отиде с него.
- Не мога, време е да се събира реколтата – оризът вече узря. – отговорила жената.
- Така ли?! Ако не дойдеш с мен, ще те убия и ще те изям. Тръгнеш ли доброволно – ще те направя кралица.
Нямало що да стори баба Пхикей, трябвало да се съгласи. Тръгнала, но за внуците си не посмяла да му каже – страхувала се, че ще ги погуби. Само че трябвало да им даде знак – да разберат, къде е изчезнала баба им. Решила да изхитрува. Помолила билу да я почака, върнала се в колибата, взела една пробита тиква, напълнила я с оризова слама, преметнала я на рамо и тръгнала след билу. От дупката се сипела оризова слама по пътеката.
В това време внуците очаквали баба си в къщи. Тя не се върнала и те се разтревожили. Изтичали до колибата на баба си в планината, но нея и там я нямало. Къде ли не я търсили, викали с все сила, но тя не ги чувала. Така и не я намерили. Съвсем се отчаяли, но изведнъж видели на горската пътечка оризовите сламки и тръгнали по следата. Вървели, вървели, стигнали до пещерата на билу.
В това време старият билу ловувал и баба Пхикей била сама. Като видяла внучетата си, горчиво се разридала, а после им разказала всичко, което й се случило. Върнал се от лов и билу. Като видял момчетата, попитал:
- Защо тези младоци те прегръщат и плачат?
- Това са внуците ми, тръгнали да ме търсят, намериха ме, но се страхуват от теб – затова плачат.
- Не плачете деца, ще ви изхраня и вас. Ще живеем всички заедно в пещерата.
От този ден нататък внуците заживели заедно с баба Пхикей и дядо Билу и били щастливи. Веднъж, когато дошло време Билу да отиде на лов, той казал на момчетата:
- Днес отивам надалеч и ще се върна след един ден. Внучета, бъдете послушни и помнете: за нищо на света не ходете на изток от пещерата.
Така заповядал Билу и отишъл на лов. Но щом Билу се изгубил от погледа им, по-големият брат казал на по-малкия:
- Дядо Билу ни забрани да ходим на изток от пещерата. Сигурно там има нещо много интересно. Ех, да можеше поне да надникнем…
Не след дълго, без много да му мислят, братята взели лъковете и стрелите и се отправили на изток.
Скоро се озовали в прекрасна гора, пълна с ухани цветя. Посред градината видели странно езеро. Повърхността му била ослепително бяла и блестяла като сребро. По-големият брат се наклонил и докоснал водата с лявата си ръка. Мигом ръката му се посребрила.
Малкият брат видял наблизо друго езеро, повърхността на което сияела като злато. Той също докоснал водата с лявата си ръка и тя станала златна.
Двамата братя се изплашили и започнали да трият ръцете си, обаче златото и среброто не се изтривали. Тогава всеки от тях омотал ръката си с парцали и така се отправили към къщи.
- Да не сте се ранили, внучета? – запитал ги Билу, щом се върнал от лов.
Братята не искали да лъжат и хитруват, отговорили:
- Дядо Билу, въпреки че ти ни забрани да ходим на изток от пещерата, ние не можахме да удържим любопитството си и отидохме там. Намерихме две странни езера и докоснахме водата с лявата си ръка. Единият от нас гребна вода от сребърното езеро, другият - от златното, на първия ръката стана сребърна, на втория – златна. Искахме да изтрием златото и среброто, но нищо не излезе, затова завързахме ръцете си с тези парцалчета.
Билу изслушал внуците си и не се разсърдил.
- О, мои внуци, - казал той – вие сте нарушили забраната ми, но ви е ръководела жаждата за знания. Вие храбро сте тръгнали на изток, а когато ви попитах, вие не започнахте да хитрувате, а честно и смело казахте истината. Значи вие сте достойни да станете крале. Но ако ви е съдено да управлявате кралство, то с кое войнско изкуство ще покажете ловкостта и силата си?
- Ние сме изкусни стрелци с лък. Не умеем да се бием с други оръжия. – отговорили братята.
- Това не е беда. Аз ще ви науча на всички войнски изкуства: да владеете нож, копие, меч. – казал Билу.
От този ден нататък внуците започнали да се учат от дядо Билу на всички войнски изкуства. Накрая внуците се научили добре да се бранят с нож, копие, меч, да се сражават храбро и умело. Тогава Билу ги извикал при себе си и казал:
- О, мои внуци, вие овладяхте всички навици, които не ви достигаха, за да бъдете храбри войни и мъдри вождове. Всеки от вас трябва да следва своята съдба, а аз ще ви покажа пътя към царства, където няма крал. Не трябва и двамата да вървите по един и същи път. Както на небето не може да има едновременно две слънца, тъй и в една страна не може по едно и също време да има двама крале. Вървете по своя път, достигнете своите владения и започнете да управлявате според законите.
Така казал старият Билу, после посочил на големия брат – Сребърното момче – пътя на изток, а на малкия брат – Златното момче – пътя на север. Двамата се сбогували и поели всеки по своя път.
По-големият брат си помислил:”По-добре да не привличам вниманието на хората с бляскащо на слънцето сребро.” Решил той да промени вида си. Намерил семена от сикомора – вид смокиня – смесил ги с въглищен прах и пепел, натъркал с тази смес цялото си тяло. Видът му станал мрачен и зловещ. Така продължил Сребърният принц по своя път.
А в това време в едно кралство живеел крал – стар и немощен. Той имал само една дъщеря и много се безпокоял за това, кой ще управлява държавата, когато умре.
Министрите му го посъветвали да устрои празник за избиране на жених, който да бъде достоен да управлява царството. Поканили всички принцове. Узнал за празника и Сребърния брат и също пристигнал в двореца.
Дъщерята на краля стояла в кулата на двореца. Долу се тълпели крале, стари и млади принцове, богаташи, а и някои отчаяни глави – бедняци, които искали да си изпитат късмета. Те подхвърляли нагоре цветни гирлянди, а девойката ги ловяла.
Когато дошло времето, определено от мъдреците, девойката решително хвърлила венчето си долу в тълпата от женихи. Върху когото падне – на него му е съдено да стане царски зет. Венчето мигом се озовало на шията на Сребърния момък, който бил изменил своята външност. Тълпата се разкрещяла – чували се викове на удивление и възторг.
Само кралят и придворните били недоволни. Щом венецът паднал върху такъв безобразен скитник без род и родина – значи трябва да му дадат принцесата за жена. Искало им се да го прогонят през девет земи в десета, но се страхували, че над страната ще се изсипят нещастия, ако кралят не изпълни дадената дума.
В това време Златният брат се промъквал през гъсти гори. “Не е хубаво хората да видят златната ми ръка.” - помислил си той и променил вида си. Убил един елен, измацал се с кръвта му, надянал главата на елена, а кожата увил около тялото си. Така вървял много дни. Веднъж уморен от дългия път седнал да си почине под един банан и заспал.
Според приказките и легендите в Бирма имало такъв обичай – да се пуска вълшебна колесница, която да избере бъдещия крал. В страната, където спяло Златното момче, министрите така решили да намерят най-достойния принц за своята принцеса. Дълго препускала колесницата, отминала всички принцове, придворни и богато нагиздени младежи, които се трупали край пътя. Спряла се точно пред спящия Златен брат, облечен в еленова кожа. Министрите дотичали и започнали да гадаят – човек ли е това или животно? Ако е човек, защо е с еленска глава? Ако е звяр – защо тялото му е човешко? Но тъй като съдбата е посочила точно него, значи точно той трябва да бъде крал. Звяр ли е това или човек – трябва да се покори на съдбата и да изпълни предначертаното от нея. Като разсъдили така, придворните качили момъка в колесницата и се завърнали в двореца. Там отпразнували сватбата с принцесата.
Като чул, че в северната страна управлява полузвяр-получовек, кралят на източната страна – тъст на сребърния принц, решил да завладее това царство. Извикал той зет си и му заповядал да се готви за поход на север. Дал му войска и военачалници. Изпълнявайки това Сребърният принц повел войските си на север.
Златният принц – владетел на северното кралство също започнал да се готви за война. Събрал той войската си и очаквал неприятеля извън града. Като се срещнали двамата предводители на войските, извадили мечовете си.
Златният принц бил облечен с бял плащ, в който били оставени отвори само за очите. Същият плащ, само че черен, покривал сребърния принц. Накрая те се срещнали и започнали да се сражават с мечовете си. Но нали и двамата ги бил учил на воинско изкуство Дядо Билу – владеели еднакво меча и не можели да надвият един над друг. Дълго се сражавали – пот като ручей се леела от тях. И двамата били изпоцапани – единият с пепел, другият с еленска кръв, затова, когато изтрили потта, пепелта и кръвта също се махнали. Свалили братята плащовете, еленската глава и кожа, върнали си истинския вид.
Познали се двамата братя, хвърлили мечовете, радостно се прегърнали. Уродливият наследник на източната страна се оказал прекрасен принц със сребърна ръка. Господарят на северната страна, полузвярът-получовек, станал принц със златна ръка. И двамата били удивително хубави, умни и добри.
Златният принц съобщил на народа си, че са братя – а нали братята не се убиват един друг. Така се възцарил мир в двете страни.
Сребърният принц се върнал в източното си кралство. Бащата на принцесата, като научил за всичко, отстъпил му престола и големият брат също станал крал.
Златният принц също се върнал в своята страна. Народът, който до сега се страхувал от него и го ненавиждал за нечовешкия му вид, сега обикнал прекрасния принц и малкият брат започнал да управлява спокойно и щастливо.
Така двамата братя донесли на хората мир и справедливост, живели славно и достойно до дълбоки старини.