Назад

     
     

Флейтистът Ча Тан Пхо (бирманска)

Народност : бирманска приказка

Превел : от руски: М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Наука, 1976. 457-460.


Преди много години живяла вдовица на име Пхи Тсун Но. Обработвала мъничката си нива на планинския склон и от това живеела. Вдовицата имала син на име Ча Тан Пхо. Той бил вече на 16 години. С никого не дружал, не работел, само по цял ден свирел на флейта. Но бил такъв майстор, че щом засвирел, хората забравяли за всичко на света – даже за ядене и пиене не се сещали. И не само хората, но и горските зверове го слушали в захлас.
Ча Тан Пхо имал много умно куче – разбирало всичко, което казвал и изпълнявало желанията му. Когато излизал винаги го съпровождало.
Една сутрин той отишъл на полето и видял там много страшен звяр – голям като бивол. Оказало се, че е огромна къртица. Тя не обърнала никакво внимание на момъка, продължавала спокойно да яде ориза от малката им нивичка - унищожавала цялата им реколта. Ча Тан Пхо се разгневил. Грабнал една пръчка и се затичал да прогони звяра.
Къртицата избягала в гората, флейтистът – след нея. И ето, накрая се озовали между две огромни планини. Изведнъж се открила широка дупка. Къртицата се затичала към нея и изчезнала. Приближил се Ча Тан Пхо, но се уплашил. Та това не била обикновена дупка, а страхотна пещера. На входа й винаги бушувал ураганен вятър. Дори и най-големите слонове не смеели да се доближат до входа на пещерата. Когато някое невнимателно животно се приближавало, вихърът го завличал навътре и то никога не можело да излезе навън.
Ча Тан Пхо много искал да хване къртицата, затова решил да влезе в страшната пещера. Вихърът го подхванал и засмукал навътре. Отначало опитал да се съпротивлява, дори се вкопчил в клоните на едно дърво, което растяло наблизо, но после силите го напуснали и изгубил съзнание.
Когато се свестил и отворил очи, забелязал, че лежи сред камъните и целият е овързан с тънки, но много здрави връвчици. Не можел да се помръдне. Огледал ги – едни били като паяжинки, други – като нишките с които майка му шиела. После чул край себе си тънички гласчета – толкова тихички, че едва се чували. Видял някакви съвсем мънички човечета да тичат край него. Опитали се да го овържат още по-добре. Те били не по-големи от нокътя на палеца му. Над сто такива миниатюрни човечета имало наоколо. На един камък стояло човече, облечено с блестящи дрехи. Навярно това бил техният крал.
Ча Тан Пхо бил удивен. Дори му станало смешно. Той рязко се надигнал и станал. Всички връвчици се разкъсали. Малките човечета се разбягали, но грабнали смешните си мънички оръжия и се приготвили за бой. Този, когото Ча Тан Пхо смятал за крал на дребосъците, извикал с тъничкото си гласче:
- Ей, кой си ти? Защо си дошъл в нашата страна?
Ча Тан Пхо заговорил тихо и спокойно, но гласът му кънтял като гръмотевична буря – никога дребосъците не били чували човешки глас и сега им се струвал много силен и страшен. Разказал им флейтистът за огромната къртица, която опустошила малката му нивица, за това, как я преследвал и как вихърът го повлякъл в пещерата.
Кралят на дребосъците много се заинтересувал от разказа на момъка и му казал, че никога не е виждал такъв великан. Обяснил му, че къртицата е много силна и служи на дребосъчетата – само тя може да преодолее страшната сила на вихъра и да излезе извън пещерата.
- Щом и ти си човек – рекъл кралят, - нека да живеем заедно. Ако не ни причиниш зло, с радост ще те приемем.
- Не бих могъл завинаги да живея под земята – отговорил Ча Тан Пхо, но да се излезе от пещерата никак не е лесно. Ще ми се наложи да поживея заедно с вас, докато измисля, как да се върна у дома.
Като видели, че Ча Тан Пхо не им причинява зло, те престанали да се боят от него. Всеки ден от различни места се събирали човечета, за да разгледат великана. Носели му храна и различни подаръци. Той се стараел да помага на дребосъчетата. С палеца и показалеца си внимателно пренасял “огромни” греди – помагал да построят къщите си – големи колкото кутия за бонбони. С лекота изпълнявал работа, непосилна за малките хора. Те много го обикнали.
Като прекарал много дни в страната им, замислил се, как да се върне у дома. Помолил ги да му помогнат. Не им се искало да се разделят с него, но той им разказал за болната си стара майка. Тогава му подарили вълшебна пръчица. За тях тя била ужасно тежка – двама от най-яките придворни едва я дотътрили. За Ча Тан Пхо тя била съвсем лекичка – като клечка за зъби.
- Ако удариш с белия край на пръчицата – рекъл кралят – можеш да излекуваш всяка болест. Потупаш ли някого два пъти – ще го подмладиш. Три пъти са достатъчни и мъртвец да съживят. А черния край на пръчицата може да убие и най силния ти враг.
В страната на малките човечета имало много такива вълшебни пръчици, затова те никога не умирали. Колкото до къртицата – щом умирала, те винаги я докосвали с вълшебната пръчица и тя оживявала, като всеки път ставала все по-голяма и по-голяма – та нали грижите й ставали все повече.
За да се върне в своята страна Ча Тан Пхо трябвало да преодолее силата на вихъра, но той нямал сила сам да стори това. Тогава кралят го посъветвал да застане пред къртицата-великан, която да го тика към изхода от подземието. Така и сторили, но когато флейтистът стигнал до входа на пещерата, не можел вече да се мръдне нито сантиметър навън – вихърът тук бил най-силен и силата на великанската къртица не била достатъчна.
Ча Тан Пхо вече се бил отчаял – мислел си, че вихърът отново ще го завлече в подземието и ще трябва цял живот да остане под земята. Но изведнъж той забелязал своето умно куче. То седяло недалеч от входа на пещерата сред бамбуковите стебла, които растели наблизо. Ча Тан Пхо много се зарадвал и казал на кучето си бързо да изтича до дома и да донесе флейтата. Умното куче се втурнало към селото и скоро се върнало с флейтата, хвърлило я в дупката. Ча Тан Пхо я хванал и засвирил.
Като чули прекрасната мелодия, всички птици се събрали и накацали по бамбуковите стебла, които се наклонили от тежестта и флейтистът успял да ги достигне и да се хване за тях. После той силно извикал. Птиците се изплашили и отлетели. Бамбуковите стебла рязко се изправили и Ча Тан Пхо успял да се измъкне от пещерата. Извикал той умното си и вярно куче и се върнал в къщи.
Майка му много се зарадвала. Разказал й той, как попаднал в страната на малките човечета и как се измъкнал от там. Докато майката и синът разговаряли, откъм кралския дворец се чул гонг.
- Защо удрят гонга?
- Преди два дни умря царската дъщеря и сега ще я погребват. Кралят обеща, че ако някой успее да върне живота на дъщеря му, ще му я даде за жена.
Като чул това, Ча Тан Пхо помолил майка си да отиде в двореца, за да каже на краля, че може да съживи дъщеря му. Майката не повярвала на сина си и отказала да отиде в двореца. Синът обаче толкова настоявал, че накрая тя отишла в двореца.
Когато кралят изслушал старицата, толкова се зарадвал, че веднага наредил да извикат сина й. Ча Тан Пхо пристигнал веднага. Докоснал девойката с белия край на пръчицата и тя оживяла. Кралят бил неизказано щастлив и веднага изпълнил обещанието си. Вдигнали голяма и весела сватба.
След смъртта на краля Ча Тан Пхо станал крал и мъдро управлявал страната. И до края на живота си никога вече не ползвал вълшебната пръчица.
Всеки път, когато излизал да се разходи в градината, вземал флейтата със себе си и свирел прекрасни мелодии, които очаровали хора, животни и растения. Затова неговите градини се прославили с най-сладкопойните птици, с най-пъстрите цветя, а страната му била родина на най-трудолюбивите и талантливи хора.