Назад

     
     

Омагьосаният дворец (българска)

Народност : българска приказка

Превел : -

Преразказал : Светослав Балкански

Източник : Из списание "Светулка" 1940-1941, № 4, с. 13-15

Омагьосаният дворец

В стария, запустял дворец отдавна живеели само мишки. Това знаел целият град, но никой, никога не бил виждал нито една от тях, защото не смеели дори да надникнат в омагьосаните му зали. Всички вярвали, че който стъпи там, жив не се връща.

Бъбриви бабички и белобради старци разказвали, че някога в двореца живеели цар, царица и красивата им дъщеря, заедно с много придворни...
Но в една нощ всички изчезнали нейде, а в двореца се появили бели мишки... Ако някой би могъл да види поне една от тях, веднага ще се изпълнят всички негови желания.

Пристигнал в града един беден момък - сирак. Той скитал по света бездомен и търсел работа. Спрял в града и станал слуга в един хан. През деня измел и почистил двора, напоил конете с вода, сложил им зоб и сено. Вечерта се качил в плевнята и там легнал да спи върху сламата. Току да задреме, чул лек шум и после писклив глас рекъл:

- Пик-вик, пик-вик,
скок-скок, хоп-хоп!
Загубих се пак
из тоз сламеняк!

След това чул друг по-силен глас:
- Щра-ак!

А после - жален писък:

- Пи, пи, що за чудо?! Беда!
Ах, как ще се от тук отърва?

Беднякът повдигнал глава и пошепнал:
- Хмъ!...Като че е мишка, пък говори човешки...

В това време луната надникнала през прозорчето на плевнята и осветила вътре. Сиракът разгледал наоколо и съгледал в един ъгъл капан за мишки. А в него тича и се мята бяла, съвсем бяла, като сняг, бяла мишка.

Момъкът скочил, доближил се до капана и казал:
- Как попадна тук, бедничка?
- Добри човече, - изпискала ужасена, - пусни ме, моля ти се. Аз съм от омагьосания дворец. Трябва да се върна там за големия празник!
- Добре, - рекъл момъкът, - върви си! - отворил капана и пуснал мишката.
- Пи-пи-пи-пи! - започнала да скача радостно тя. Кажи сега какво искаш?...Който види бяла мишка, изпълняват се всичките му желания.

Бедното момче се смаяло. То не знаело, какво да пожелае. А мишката бързала - искала да замине веднага. Момъкът казал:
- Искам да дойда във вашия дворец и да погледам празника ви.
- Их, какъв си глупавичък! - рекла мишката... - Само това ли желаеш? Бързай тогава да стигнем, догдето не е настъпила полунощ.

Тръгнали. Слезли тихичко по стълбата на плевнята, минали през двора, изскочили на улицата, оттам - на площада, покрай градините и ето ги на полето. А там вече бил близо дворецът. Когато влезли в него, момъкът зяпнал от учудване.

Широки салони постлани с дебели пъстри килими се виждали на вси страни. Бели мраморни стени блестели, украсени с чудни картини и огледала в златни рамки.

- Ти чакай зад тази колона...Оттук ще виждаш всичко. - казала мишката на момъка и се изгубила.

Застанал той зад една мраморна колона, както му поръчала мишката и зачакал.

Настъпило полунощ. Ударил нейде голям часовник 12 пъти... Изведнъж в целия дворец блеснали хиляди свещи на златни полилеи.
Много врати се отворили и отвред почнали да излизат бели мишки, всички украсени с кадифе и коприна.

Най-напред вървели четирима музиканти, облечени в червени дрехи. Те държали дълги сребърни тръби. Застанали в четирите ъгли на салона и започнали да тръбят. Явили се още музиканти. Те засвирили тъй изкусно, че момчето се забравило и смаяло още повече.

Появили се още стотина мишки в сиво копринено облекло. Това били придворните. След тях вървял разпоредителят. Той пристъпвал важно-важно и викал на вси страни:
- Царят!...Царицата!
Ето ги и тях - с червени мантии и скъпоценни корони. Слуги и слугини носели дългите поли на мантиите им. Ала най-прекрасна от всички била царкинята.
Бедният момък трепнал, като я видял. Това била неговата познайница, която спасил в плевнята.
Царят и царицата седнали в златни тронове.
Музиката засвирила. Две по две мишките се понесли из салона, започнали да танцуват.
Тъкмо когато царят подал ръка на царицата, за да стане и да затанцуват и те, станало нещо страшно.

Всички изпищели и се пръснали, кой къде види... Царят едвам не се търкулнал от трона. Царкинята припаднала сред салона. На прага на отворената врата стоял голям чер котарак, със светнали зелени очи, с дълги остри нокти. Голямата му рунтава опашка удряла заканително по пода. Той се засмял и извикал:
- Ха, ха, ха, Най-сетне ще взема царкинята!...
И се приготвил да скочи върху припадналата царкиня..
- Я го гледай ти, - прошепнал си момъкът и се хвърлил върху котака, хванал го за рунтавата опашка, завъртял го над главата си два три пъти и с всичка сила ударил главата му върху мраморния стълб.
- Смърт на магьосника!...Ура!... Загина магьосникът! - гръмнали изведнъж стотина гласове около бедното момче.
То се обърнало и още повече се смаяло... Вместо мишките сега се появили истински човеци: музиканти, придворни, слуги, царят и царицата. А пред всички, най-близо до него стояла усмихната и щастлива прекрасната царкиня.

Царят се приближил към бедняка, поздравил го любезно и му казал:
- Ти си нашият спасител. Ти уби най-злия ни враг, страшния магьосник, който отдавна омагьоса двореца и всички нас. Превърна ни в бели мишки, защото не се съгласих да дам дъщеря си - царкинята - за негова жена. Много години той дебнеше да се вмъкне в двореца, но не успяваше. Сега кой му отвори вратата?
- Аз съм виновен, царю, - извикал бързо момъкът. - Аз забравих да затворя.
- Ти си нашият спасител, ти не си виновен...Ти ни избави от злата магия! Кажи, каква награда желаеш?
- Ех, - казал бедният момък, - ако аз наистина съм спасил царкинята и ако тя ме обича, бих искал да се оженя за нея.
- Браво, юначе, - извикали царят и царицата. А царкинята се изчервила, усмихнала се радостна, доближила се до момъка и му казала:
- Ти два пъти ме спасяваш. Аз те обикнах заради доброто ти сърце!... Съгласна съм.

След това в двореца настанала такава веселба, такива радостни викове гръмнали, че близкият град се смаял.

На сутринта се пръснала новината: господарят на запустелия дворец се завърнал от далечно пътуване. В двореца празнуват сега сватбата на царската дъщеря с чуден юнак, който я спасил от смърт...