Назад

     
     

Приказка за лентяя, вълшебната книга и скрития град (бирманска)

Народност : бирманска приказка

Превел : Преведе от руски език: М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 409-412.


Приказка за лентяя, вълшебната книга и скрития град

(бирманска приказка)



В много стари времена живяла една вдовица. Тя била толкова бедна, че цели дни работела в полето и въпреки това често си лягала гладна. Имала тя един вече възрастен син, но той не искал да помага на майка си. Бил мързелив и по цял ден и по цяла нощ спял край огнището. В селцето го наричали "Лентяя". Той не се срамувал от прякора си и все тъй нищо не вършел. Когато майка му го молела да й помогне, отговарял:
- Мамо, нищо не ми се прави! Ще измисля, как да забогатеем. Тогава изведнъж ще заживеем добре. А сега ти се труди - да не умрем от глад.

Веднъж в селото се чули удари на гонг. Върнали се в къщи рибарите, които още по тъмно били отплували в открито море. Те разказали, че далече в морето - на един остров расте огромен банян (1). Върху него живеел грамаден, страшен Билу (2), който притежавал удивителна книга:
Разтвориш ли страниците й - нарисуваните в нея гори, планини, реки, поля, домове, прекрасни девойки, всякакви ястия и богатства изведнъж се появяват наистина пред теб. Птиците запяват, хората оживяват, ветровете танцуват в прекрасните градини.
Кралят обещавал несметни богатства на този, който му донесе тази книга, дори щял да го направи свой наследник.

Щом чул звуците на гонга, Лентяят вдигнал глава от възглавницата и рекъл:
- Мамо, дойде време и аз да свърша нещо.
Отправил се той към двореца. Казал, че е съгласен да отиде да донесе вълшебната книга. Майка му се отчаяла. На сутринта пристигнала покана от самия крал. Лентяят отишъл в двореца и поискал да му дадат кораб, моряци и много храна. Скоро всичко било готово. Корабът отплувал в открито море към острова с огромния банян.

Пет дни бил корабът в морето, но заветният остров все не се виждал. На седмия ден моряците забелязали на пясъчната плитчина да се гърчи от болка огромна риба Пампа. Сребърните й люспи блестели като огледало - тя била толкова красива! Но цялата била изранена, кръвта й изтичала на пясъка.
Източните народи смятат месото на тази риба за много вкусно. Рибарите считат за голям късмет да уловят риба Пампа.
Когато Лентяят заповядал да насочат кораба към пясъчната плитчина и да уловят Огледалната риба, моряците се зарадвали - надявали се добре да си похапнат. Ала Лентяят имал добро сърце - не позволил на никого да се докосне до ранената Сребърна риба. Заловил се да я лекува.

На следващия ден, в също такава пясъчна плитчина моряците спасили и ранен крокодил. Лентяят успял да излекува и неговите рани. После ги пуснал - заедно с рибата Пампа - в открито море. Те му благодарили и обещали да му помогнат, ако изпадне в беда.

Корабът на Лентяя продължил нататък. На десетия ден те видели суша на хоризонта. Лентяят рекъл на матросите:
- Сега ще излезем на брега и ще видим, дали това е островът, който търсим. Ако не е той, ще се запасим с храна и вода и ще продължим.
Приближили се. Първо Лентяят слязъл сам на острова. Далеч от брега той неочаквано забелязал прекрасна градина и в нея малка къщичка. Никъде не се виждали хора. "Любопитно, дали има някой?" - помислил си, после влязъл и видял на леглото прекрасна девойка. Тя не дишала и изглеждала мъртва. Редом с девойката лежала красива тояга. На нея било написано: "Ако докоснеш някого с черния край на тоягата - веднага ще умре. Допреш ли до него белия край - отново ще оживее.
Лентяят решил да провери силата на вълшебната тояжка. Докоснал девойката с белия край. Красавицата мигом се размърдала и изплашено погледнала непознатия момък. Той я попитал, как се е озовала на този остров, далеч от хората.
Тогава девойката му разказала, че тя е царска дъщеря. В детството й я откраднала морската вещица и оттогава живеела с нея на този остров.
- Когато вещицата отива на лов, тя се страхува да ме остави сама, затова ме умъртвява с вълшебната тояжка. Завърне ли се - отново ме оживява.

Много се харесали момъкът и девойката. Лентяят й разказал, че търси вълшебната книга, която се пази от Билу на острова с огромния банян. Попитал я:
- Къде се намира този остров?
- Ако корабът плува право да запад, след три дни ще стигнете. Още отдалече ще забележиш огромен банян. На върха на баняна спи Билу. Под главата му е чудесната книга. Той спи цял ден, а щом се стъмни, отваря книгата и се наслаждава на всичките й съкровища. Затова трябва да вземете книгата през деня, докато Билу спи. Като я измъкнете, положи нещо под главата му и по-бързо бягайте надалеч от него. Ако Билу те подгони, той ще направи земята непроходима - пропасти и скали ще се изпречат пред теб, за да не успееш да избягаш. но ти излей течността от това шишенце. Пред теб ще се ширне гладък път, зад теб земята ще се пропука и там ще потече широка и дълбока река. Тогава Билу няма да може повече да те преследва.

Лентяят благодарил на девойката и й обещал да я вземе със себе си. Върнал се на кораба. Отплували. Както му казала девойката, на третия ден видели остров, на който се извисявал банян - като планина! Лентяят заповядал да закотвят кораба близо до острова и се доближил с лодка до брега. Изчакал да стане пладне и повел хората си към Баняна. Показал им къде да се скрият, а сам внимателно се покатерил на дървото. На самия връх видял Билу, който спял дълбоко. Лентяят измъкнал изпод главата на Билу вълшебната книга, а на нейно място подпъхнал празната чанта, която бил понесъл специално за това. След това бързо се спуснал от дървото. Всички хукнали към лодките, но не успели да дотичат - Билу се събудил и се втурнал подире им. Направил магия и земята станала непроходима. Тогава Лентяят излял течността от шишенцето, което му дала девойката. Всичко станало тъй, както тя предрекла. Билу не можел повече да преследва хората. Качили се те на кораба и поели към къщи. Преди това обаче се отбили на острова на морската вещица, за да вземат девойката и вълшебната тояжка.

На кораба се намирал и главният министър на краля. Той знаел, че който намери и донесе в двореца вълшебната книга - ще стане наследник на престола. Завидял на Лентяя, който като на шега се справил с всички препятствия. Намислил да го погуби. През нощта хванал Лентяя, с няколко свои хора го хвърлил в морето.
Шумът от вълните заглушил вика му - никой не го чул. Лентяят започнал да потъва. Но за щастие си спомнил за рибата и крокодила, които бил спасил. Извикал ги на помощ. Загубил съзнание.
Рибата Пампа и крокодилът чули вика му и доплували до него. Крокодилът го понесъл на гърба си и го положил на една пясъчна плитчина. Разгледал го внимателно и разбрал, че вече е мъртъв. Тогава крокодилът казал на рибата:
- Чух, че дълбоко под водата има два големи камъка. От време навреме те се сблъскват и между тях проблясва искра. Ако вземеш вода от там и опръскаш с нея мъртвия - веднага ще оживее. Ти, Сребърна приятелко, плуваш много бързо. Иди да донесеш от тази искрометна жива вода.
Рибата се съгласила. Доплувала до камъните и зачакала. На пладне видяла, че камъните се ударили един в друг, между тях пламнала искра. Рибата се плъзнала между камъните, поела в устата си водата, заедно с искрата и се втурнала обратно между камъните, но те вече се насочвали един към друг и при новия сблъсък защипали опашката й. Едва жива от болка рибата Пампа изплувала на повърхността. От тогава всички риби от този вид имат на опашната си перка такова червено петно.

Рибата напръскала Лентяя с жива вода, а крокодилът го отнесъл на сушата.

Когато Лентяят се върнал в родния край, разбрал, че наградата за чудесната книга получил коварният министър, а девойката отново лежала като мъртва в двореца. Царят бил много отчаян, защото се оказало, че това е неговата дъщеря, отвлечена преди много години от морската вещица. И тъкмо се зарадвал, че я е намерил, щом решил да я даде за жена на главния министър - магията отново се върнала. Никой не знаел, как да оживи принцесата. бащата обещал несметни богатства на този, който върне живота на принцесата.

Лентяят се завърнал в къщи. Помнел той майка си като грохнала старица, а срещу него се втурнала да го посрещне млада и пъргава жена.
- Добре си дошъл, сине, - рекла му тя. - Вземи своята вълшебна тояжка. С нея принцесата ме подмлади. Разказа ми, как си я спасил от морската вещица и си я докоснал с белия край на тояжката. Докосна ме и мен. Върна ми здравето и младостта. Когато баща й реши да я омъжи за главния министър, тя ме помоли да я докосна с черния край на тояжката и да ти разкажа всичко като се върнеш.

Взел Лентяят тояжката, отишъл в двореца, съживил принцесата. Разказали на царя, какво се е случило. Заповядал той на палача да накаже главния министър, а Лентяя направил свой зет и наследник.

Живели те щастливо, а когато остарели, отворил Лентяят вълшебната книга и целият град изчезнал - пренесъл се във вълшебния свят на вечната младост.

В Бирма хората вярват, че само най-добродетелните, ако погледнат от най-високия връх на планината Мулавей - в южната част на Бирма, могат да видят този вълшебен "Скрит град" - на бирмански - Доунтхаяу.


Банянът се образува от въздушните корени на фикуса. Когато достигнат до земята те се вкореняват и се разлиства ново дърво, което е и част от стария фикус. Така се образува цяла гора. Тази гора от свързани едно с друго дървета се нарича "банян".
Билу - чудовище - човекоядец.