Назад

     
     

Микейтари (каренска)

Народност : каренска приказка

Превел : Преведе от руски език: М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 431-437.

Живо, процъфтяващо и днес е изкуството на разказвачите. В планините - в югоизточната част на Азия - от две хиляди години живеят карените. "Микейтари" е една от техните красиви вълшебни приказки за любовта.


Микейтари

Каренска приказка


Много, много отдавна в една страна, където управлявал крал на име Чарая, кралицата очаквала дете не девет месеца, а цели три години и три месеца. Родила чудно красива дъщеря. Но всеки път, когато малката принцеса започнела да плаче, в страната без никаква причина някой умирал.

Кралят много се разтревожил. Той извикал при себе си астролози и им заповядал да разберат, защо се случва така. Астролозите съобщили на краля, че дъщеря му се е родила под нещастна звезда и че трябва да се избавят от нея. Само тогава в страната ще настъпи спокойствие.

Кралят решил да постъпи така, както го съветвали астролозите. Но отстъпил пред молбите на кралицата и заповядал да не убиват принцесата, а да я пуснат със сал надолу по реката. Кралицата била отчаяна, чудела се, за какъв ли грях от предишния (1) й живот я наказват боговете. Преди да се раздели с дъщеря си, нарекла я Микейтари и сама отблъснала сала от брега. Отплувал той надолу по реката.

А в това време, в страната, където се сливат четири реки, управлявал ракшас (2) на име Яуси. Той бил направил там бент, за да може във вира да си хване нещо за ядене. И ето че салът, на който била Микейтари се доближил до бента и се спрял. Когато Ракшасът видял малката Микейтари, той решил да я остави при себе си и да я отгледа.

- Тя не е от рода на ракшасите, но е достойна да бъде принцеса. Ще я храня с мляко.

Като изрекъл това, с магическа сила заповядал да потече мляко от показалеца му (3). Нахранил малкото момиченце и то доволно заспало.

Минали много години. Отгледал Ракшасът принцеса Микейтари. Станала тя чудно красива девойка. Живеела в двореца на Ракшаса Яуси и била много щастлива. Тя искала да намери своя принц, достоен за нея. Помолила Ракшаса да й разреши да отиде на реката, да измие косите си и да ги сплете като девойките, които са достатъчно големи, за да ги омъжат.
Като измила и сресала косите си, Микейтари откъснала три косъма, всеки по седем лакти дълъг (4), поставила ги в сребърна кутийка и написала:

“ Напразно гадах на ориз, на цветя, извърших всички обреди. Нека моите коси попаднат при човек достоен за мен.” Произнесла това заклинание и пуснала кутийката във водата.

В това време принц Сейтамалья от съседната страна се къпел в реката заедно със своите придворни. Той забелязал във водата кутийката и заповядал да му я донесат. Когато се приближавали до нея, тя бягала от тях. Тогава принцът казал:
- Ако тази кутийка е достойна за мен, нека да се доближи!
Още щом изрекъл това, кутийката се доближила до него. Принцът я взел и започнал да я разглежда. Видял косите и писмото. Решил че девойката сигурно е невиждана красавица и е достойна да бъде кралица. И въпреки че още не я бил виждал, почувствал, че не може да живее без нея. Взел оръжието си и тръгнал да търси Микейтари.

На седмия ден стигнал до владенията на Ракшаса. През нощта, докато стражата спяла, той безстрашно проникнал в двореца. Като видял Микейтари, той показал сребърната кутийка и разказал, как я е намерил. Тогава Микейтари радостно казала:
- Значи ми е съдено за теб да се оженя! Но сега не мога да те пусна при мен.

Стражата на Ракшаса е много силна. Ела след 15 дни, но преди това измисли, как да излъжем стражите.
Принцът й обещал да се върне при нея на крилатия си кон.

Когато стражите се събудили, усетили миризмата на човек и попитали Микейтари, кой е идвал. Тя отговорила, че никого не е видяла. Стражите не й повярвали. Решили всяка вечер да поставят клопка пред входа на двореца. Микейтари не знаела за това.

Принцът изпълнил обещанието си, но попаднал в клопката на стражите-ракшаси. Страшни били болките, но още по-страшна била мисълта, че Микейтари го е измамила. Вълшебният кон прегризал железния капан, спасил господаря си - отвел тежко ранения принц в двореца на баща му.
Умиращият младеж написал писмо: " Повярвах в думите на любимата. През нощта пристигнах при нея. Бушуваше ураган, облаци застилаха небето, зловещо грачеха птиците. А любимата ме предаде и нареди да ме убият." И скоро принцът умрял.

На сутринта Микейтари видяла капките кръв, разбрала, че принцът е получил тежки рани и решила да отиде при него. Когато стражите се отдалечили, излязла от двореца и се затичала към гората. Дълго вървяла, уморила се, полегнала да си почине под един банян (5). Тогава я забелязал един Нат - духът-покровител на тази гора от фикуси. Попитал я, къде отива и защо. Микейтари му разказала всичко. Нат съжалил девойката и рекъл:
- Очакват те много опасности... Ще те превърна на мъж, за да се защитаваш по-лесно. Вземи лъка и стрелите ми. Те са вълшебни. Вземи и вода, която съживява мъртвите.
Благодарила Микейтари, сбогувала се с Нат и продължила. Скоро стигнала до страната на Билу - страшните чудовища-човекоядци. Победила краля им в двубой - вълшебният лък й помогнал. Билу я помолил да го вземе със себе си. Микейтари го превърнала на човек. Направила го свой слуга.

Скоро стигнали царството на принца. Видели, че вече го носят към погребалния огън (6). Девойката разпознала любимия си и се развикала:
- Почакайте! Аз ще го съживя! Положете принца на земята!
А Билу добавил:
- Господарят ми е велик лечител!
Кралят ги поканил в двореца. Разказал им, как е починал синът му. Показал писмото. Разбрала Микейтари, че е загинал заради нея, мислейки, че го е предала. Но нямало време за мъка и сълзи. Пръснала принца с жива вода и той мигом се съживил.

Едва погледнал своя спасител и му се сторило, че поразително прилича на Микейтари. Попитал, дали не е роднина на неговата любима. А тя - превърната във мъж - си помислила:
- Ако му кажа, коя съм, няма да иска вече да ме вижда...Постепенно ще му разкрия, какво се е случило.

Принцът искал да провери подозренията си - твърде поразителна била приликата между лечителя и неговата любима. Микейтари живеела в двореца. За да я изпита, принцът я поканил да се къпят заедно. Опитал се да види гърдите на Микейтари, но не успял. Магията на горския дух Нат била силна.

Решил принцът да я изпита още веднъж. Завел я в градината, където растели прекрасни цветя. Всяка жена не би устояла - би си откъснала от тях. И девойката забравила опасността - погалила едно цвете, но не го откъснала. Слугата винаги вървял след Микейтари. Навреме я спрял.

Тогава принцът измислил ново изпитание - да прескачат вълшебен камък. Капка кръв избивала върху него, ако жена го прекрачи. След Микейтари слугата ловко засипал капката с пепел от лулата си. Принцът нищо не забелязал.

След това принцът завел Микейтари до вълшебен басейн - пълен с червена вода. Доближи ли се жена - водата ставала прозрачна. Пристъпила девойката - водата мигом изгубила цвета си, но слугата измъкнал един от зъбите си, закапала кръв и водата отново станала червена.

Много пъти принцът изпитвал Микейтари и накрая повярвал, че е истински мъж - лечител. Решил да му се отблагодари. Предложил му много пари и го помолил да остане в двореца. Микейтари не приела.

Заедно с верния си слуга - Билу - тръгнала обратно към дома на своя втори баща - ракшаса. На връщане минали през страната на Билу. Тя се сбогувала със своя слуга - кралят Билу се върнал при своите поданици.

После посетила горския дух Наг, който толкова й помогнал. Разказала му всичко. Той я превърнал отново на жена и казал:
- Твоят любим ти е страшно обиден. Та нали "Колкото повече обичаш, толкова повече се сърдиш." Той може да дойде и да те убие. Затова като се върнеш у дома, направи восъчна кукла, която като две капки вода да прилича на теб. Вътре в куклата налей мед и я положи на кревата. А ти се скрий наблизо и наблюдавай тихичко, какво ще стане. А после постъпи, както ти подскаже разумът.

Завърнала се при ракшаса Микейтари и го успокоила:
- Заблудих се, но горският Нат - пазителят на баняна - ми помогна. С негова помощ намерих пътя.
Повярвал ракшасът, зарадвал се, поръчал й да си почине. А Микейтари направила восъчна кукла, напълнила я с мед, поставила я на леглото си и се скрила.

В полунощ долетял принцът на своя крилат кон - искал да убие невярната Микейтари.
- О, Микейтари, - възкликнал принцът - аз дойдох при теб с любов, а ти заповяда да ме убият. Сега ще умреш! - и той извадил меча си. - Ако ти наистина си ми изменила, нека кръвта ти бъде солена на вкус. Ако си невинна, то нека кръвта ти бъде сладка като мед!
Принцът пронизал восъчната кукла. Медът изтекъл от нея. В тъмнината той го помислил за кръв. Пробвал го. В устата му станало сладко.
- О, значи ти си невинна! А аз в заслеплението си те убих. Значи в тоя живот вече няма да мога да се съединя с теб. Нека тогава и мен да ме настигне смъртта!
Искал да се прободе с меча, но в този миг дотичала Микейтари. Спряла го.

Принцът нищо не разбирал, гледал я като омагьосан. Тогава Микейтари му разказала всичко. Те си простили един на друг и радостта им нямала край. После принцът взел Микейтари на вълшебния си кон и я отнесъл.
По пътя се отбили при Ната - повелител на баняна, който помогнал на Микейтари и му благодарили.

Рано сутринта кралят на ракшасите разбрал, че дъщеря му е изчезнала. Изпратил той стражите си навсякъде. А принцът и Микейтари продължили, след като благодарили на горския нат.
По пътя се изморили и спрели да си починат. Влезли в една страноприемница и легнали да спят. В това време ги открил един от стражите на ракшаса, дори не ги събудил - само грабнал Микейтари и я отнесъл при господаря си.

Когато Микейтари застанала пред баща си, той й наредил да му разкаже всичко. Тя не скрила истината. Тогава ракшасът я съжалил и я пуснал да отиде при любимия си:
- Добре, дъще, - рекъл й. - Ти си човек и можеш да бъдеш щастлива само с друг човек. Затова върви където искаш и бъди щастлива.

Микейтари благодарила на краля на ракшасите. Седнала на крилатия кон заедно със стража, който я довел. Полетели обратно.

Принцът не знаел какво да мисли, когато разбрал, че Микейтари е изчезнала заедно с крилатия кон. Но ето, че отново видял Микейтари. До нея - страж-ракшас. Какво ли се е случило?... Разказала му тя всичко. Принцът много се зарадвал. Благодарили те на стража. Изпратили го обратно в неговото царство. Запътили се към родината на принца. Като се върнали, кралят им направил голяма сватба. Живели те дълго и щастливо.







Бележки:


1 Някои хора вярват, че след смъртта си човек се преражда за да изкупи греховете си.

2 В индийската и бирманската митологии и във фолклорните приказки ракшасите са зли демони – нощни еднооки чудовища с по няколко рогати глави, със страшни бивни, огнени очи, огромни кореми, понякога ги рисуват като дългоръки великани-човекоядци, които могат да приемат образа на зловещи животни и птици. Често ги наричат “скитници в нощта”.

3 "Мляко струи от показалеца” – образ, заимстван от индийската литература.

4 В Бирма и в целия Далекоизточен район се счита за красива само тази девойка или жена, която има много гъсти и дълги коси. Затова още от най-ранно детство момиченцата носят много дълги коси – често чак до петите.

5 Банянът е гора от фикуси.

6 В Бирма не погребват умрелите, а ги изгарят.