Назад

     
     

Вярната сестра (алтайска)

Народност : алтайска приказка

Превел : Маргарита Дюлгерова

Преразказал : Павел Кучияк

Източник : ГАРФ, Анна и Павел Кучияк. Танзаган - отец алтайцев. Алтайские сказки. Москва : Художественная литература, 1978



Из Алтайските планини препускал на жълтогривия си кон млад ловец. Стрелите му били точни, аилът му - пълен с дивеч.
Веднъж, през една мрачна есенна утрин, поел той към източните планини на далечен лов.
Много дни и нощи го чакали жена му и малката му сестра. Цялата тъмна есен, цялата дълга зима все се надявали...Но когато под снега запели отново ручеите, жена му седнала на снега пред аила и заплакала. Вече не подклаждала огъня. Водата в котела изстинала. Пролетният вятър разпилял пепелта от изстиналото огнище. Тогава тя се изправила, отишла в гората, събрала съчки, запалила нов огън, запарила нов чай и казала на сестрата на ловеца:

- Вече дърветата разцъфтяха. През пролетта никой не убива ни животно, нито птица из белия Алтай. Брат ти навярно сега ловува в другия - Черния Алтай, там, дето пасе заколения добитък, дето препускат жертвените коне. Прекрасен човек беше...Но стига сме плакали! Ще доведа тук, в аила, друг мъж.

Девойката отговорила:
- Аз тръгвам да търся брат си.Ако е жив - редом с него ще бъда. Ако душата му из Черния Алтай се скита - тялото му ще намеря, със сълзи ще го умия, на алтайската земя ще го предам.

Но снахата й препречила пътя:
- Ако си отидеш, кой дърва за огнището ще събира? Кожите кой ще обработва? Дрехи и обувки кой ще шие? Корени кой от земята ще изравя?

Девойката подскочила, хванала се с две ръце за отвора над огнището и заедно с дима излетяла от аила. Все по-далеч и по-далеч отлитала. И ето че в подножието на източната планина, под разцъфналите дървета, видяла тя изсъхнал скелет. До него лежали и костите на коня, обронил глава върху жълтата си грива.
Кацнала девойката-птица на най-високото клонче, кацнала и запяла, запяла и занареждала - на небето се заоплаквала:

- Няма го моят брат, няма го! Само костите му се синеят... Всичко цъфти, всичко се радва, само брат ми из Черния Алтай немил-недраг се скита. Яш-тъйт! Кьоьок! Сьоьок! Яш-тъйт! Кьоьок! Сьоьок!

И до днес девойката-птица оплаква брат си - нежно кука, а алтайците я наричат "кююк" - кукувица. Тъгувайки за брат си, гнездо не успяла да свие - дечица да отгледа - затуй крие яйцата си в чужди гнезда.

- Яш-тъйт! Кьоьок! Сьоьок! Яш-тъйт! Кьоьок! Сьоьок! - нарежда кукувицата.