Назад

     
     

Последното пипало на октопода (японска)

Народност : японска приказка

Превел : от руски М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : ЯПОНСКИЕ народные сказки. – Москва : Худ.л-ра, 1972, с. 184-185


В стари времена, край залива Самоурà живял един рибар с жена си. От тежката работа – зиме и лете все в морето – заболели го краката. Не можел да се надигне от леглото. Дълго се грижила за него жена му, но въпреки това не му олеквало. Накрая старецът рекъл:
- Противно ми е дори да гледам кашата, дето ми я даваш всеки ден! Но виж – октопод – бих си хапнал… Може и да се почувствам по-добре след това…
Времето било дъждовно. Подслонила се бабичката под един голям чадър и тръгнала към брега. Надничала тя в дупките между камъните, където обикновено се криели октоподите, но не забелязала нито един. Седнала старицата на скалата, затворила очи и започнала да се моли:
- Богове, о-оо, милостиви богове, помогнете ми да хвана октопод, за да излекувам моя старец!
Отворила тя очи и изведнъж видяла – показало се до самите й нозе едно пипало на октопод, огромен – от господарска къща по-голям. Отрязала тя пипалото с ножа си, отнесла го в къщи, сготвила го и нахранила стареца. За пръв път откакто се бил разболял той хапнал нещо. Зарадвала се бабичката, че стопанинът й започнал да оздравява.
На другия ден отишла старицата пак на същото място край брега. Октоподът отново й позволил да отреже и второто му пипало, за да нахрани болния си мъж. На третия ден се случило същото, и на четвъртия, и на петия… Омръзнало на стареца октоподското месо, дори и да го погледне не искал.
Но алчността завела старицата на пазара – седем дни вече продавала тя излишното октоподско месо, добри пари печелела. Все брояла, колко пипала още остават на огромния октопод. Накрая останало само още едно неотрязано и непродадено пипало.
- Трябва и него да отрежа! – мислела си алчната бабичка – Толкова пари мога да натрупам, като го продам!
На осмия ден, рано сутринта, забързала старицата към морето. Наклонила се тя към процепа в скалите, погледнала към водата. Изведнъж около шията й се увило последното, осмо пипало на октопода. Завлякъл я той в морските дълбини.
Дълго я чакал старият рибар, разтревожил се. Потътрил се той на болните си нозе към брега, оглеждал се наоколо. Никъде я нямало неговата бабичка. Накрая се добрал и до крайбрежните скали, надникнал в процепа…видял той – стои неговата старица на дъното на морето и държи над себе си разтворения чадър. Разкрещял се старецът:
- Бабо, бабо, какво правиш там?!
Хвърлил се той във водата и потънал.
Казват, че и сега, ако се погледне от това място във водата под скалата по време на големия пролетен отлив, може да се види на дъното на морето чадъра на алчната старица.