Назад

     
     

Старата предачка (японска)

Народност : японска приказка

Превел : от руски М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : ЯПОНСКИЕ народные сказки. – Москва : Худ.л-ра, 1972, с 215-216


Ето, какво разказват в град Сендай: В дома на един майстор на чадъри имало глинена фигура на стара предачка. Тя стояла в една ниша в гостната – на най-почетното място. Толкова добре била изработена глинената статуетка, че старата предачка изглеждала като жива.
Веднъж ученикът – чирак в работилницата – вдявал конци през спиците на чадърите. Не му споряла работата. Конците се оплитали – не можеш да намериш нито началото, нито края им.
- Бабо предачке, бабо предачке, бабо предачке – жално извикало момчето – помогни ми да разплета нишките!
Изведнъж скочила от полицата глинената статуйка и рекла:
- Как да не помогнеш на такова славно момче! Хайде, сине, заедно ще се справим за миг.
И тя помогнала на момчето да разплете обърканите конци.
А ето какво се случило една вечер: Намъкнал се в работилницата крадец. Лицето му скрито, само очите му святкат в мрака. Завързал той в една бохча най-хубавите чадъри, а хората в къщата продължавали да хъркат.
- Чудесно, ще продам чадърите в някое далечно село. – Радвал се крадецът, че толкова лесно успял да ограби трудолюбивия майстор. Но като рекъл да вдигне бохчата – не можал – толкова била тежка. – Ама че дяволска работа!
Напрегнал той всичките си сили, опитал още веднъж, но не могъл да помръдне награбените чадъри. В това време пропели първи петли, а после и втори.
- Ама че лош късмет – трябва да изчезвам от тук!
Изоставил крадецът бохчата, хукнал с все сили дето му видят очите. Тогава се чул тихичък смях. Изскочила от торбата старата предачка и бързо се върнала на своята полица в нишата.
А ето какво се случило друг път: Малката дъщеря на стопанина отишла при приятелките си, да поиграе на криеница. Смрачило се. В къщи забелязали, че момиченцето го няма. Разтревожили се:
- Къде ли е тя? Да не й се е случило нещо лошо?
Изведнъж гледат – тича момиченцето към къщи.
- Къде беше? Защо излезе сама?
- Ами че аз не бях сама, а с баба!
- С каква баба?
- С нашата баба предачка. През целия път тя ме водеше за ръка.
Отишли, погледнали на полицата в гостната. А старицата се пъхнала в най-далечния ъгъл и лицето й – виновно.
Скоро из целия град се разнесла славата на старата предачка. Веднъж един съсед отишъл на гости у майстора на чадъри. Пийнал си чай и рекъл:
- Вие имате старица, а ние от стари времена сме запазили в нишата на нашата гостна глинена статуйка на едно славно старче.
Още същия ден старицата предачка изчезнала. Тръгнали да я търсят, а тя в съседния дом - на полицата, редом с глинения старец седи. Колкото и да я връщали вкъщи – тя все побягвала. Накрая се отказали да връщат глинената предачка вкъщи.
И до сега в град Сендай стоят заедно две глинени фигурки: старицата предачка и сивобрадия старец.