Назад

     
     

Слонът със седемте глави (бирманска)

Народност : бирманска приказка

Превел : от руски език: М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 513-518


Живели някога в Бирма две братчета - сирачета. Често гладували и жадували, но никога не просели. По-големият брат едва бил навършил десет години, а малкият скоро щял да стане на седем. Как изглеждали братчетата ли? Може би така: http://www.juriwaro.com/images/files/imm025_11A_1.jpg

Една нощ замръкнали високо в планината, близо до колибата на стар дървар. Помагали му момчетата цял ден. Много работа свършили. Стопанката ги нахранила, постлала им в плевнята. Заспали бързо уморените деца. Посред нощ малкият брат се събудил и заплакал - присънило му се нещо страшно. Големият брат се опитал да го успокои. Изпял му приспивна песен. Приказка му разказал. А той все плаче - не спира.

- Не плачи! Ще ти уловя слон със седем глави и седем опашки! - рекъл баткото и мигом малчуганът се успокоил и заспал.

Старците чули всичко.

- Брей, голям юнак ще стане това момче! - рекъл старецът - Утре ще го заведа при господаря, той откога търси такъв смелчак.

На сутринта старецът повел децата към столицата. Не знаел той, че владетелят бил алчен и жесток. Още щом чул за слона със седемте глави и седемте опашки, заповядал на стражите да грабнат малкото братче и да го отведат в крепостта.

- Братчето ти ще остане при моите селяни - рекъл владетелят - докато ти ми доведеш вълшебния слон.

Тръгнало момчето на път. Как да обясни на един господар, дето никого не слуша, че е измислил залъгалка, за да успокои изплашеното си братче. Та нали разочарованият владетел ще ги обезглави... Жестоко се коряло момчето заради необмислените си думи. Но... Казана дума - хвърлен камък!

Много дни се скитало из страшни планини и плодородни долини. Накрая попаднало в гъста вековна гора, където живеели диви биволи. Помогнало на едно малко биволче да излезе от дълбоката пропаст, където се било плъзнало по голям сипей. Биволчето разказало на всички за смелостта и добротата на момчето.

- О, славни повелителю на биволите, владетелят от нашата планина ме изпрати да му доведа слона със седемте глави и седемте опашки. Къде да го търся? - попитало момчето.

- Дори и не сме чували за такъв слон. Твоят господар те е изпратил на сигурна смърт. Само кажи и ще се втурнем към двореца - ще го стъпчем с копитата си, заедно със свитата му.

- Благодаря за добрите думи. Изглежда тъй съм орисан - цял живот да търся нещо, дето никой не го е виждал.
Сбогувало се момчето с биволите и продължило да върви.

Минали дни, месеци. Стигнало до друга гора - по-голяма и по-гъста от първата. Там живеели наги - мъдри змии-вълшебници. Намерило момчето краля Наг, поклонило се и попитало:

- О, мъдри повелителю Наг, моля те, кажи ми, къде живее слонът със седем глави и седем опашки? Трябва да го заведа при моя господар, за да освободя братчето си.

- Сине, много, много години живея на тази земя, но за такъв слон не съм чувал. Твоят господар те е изпратил на сигурна смърт. Само кажи - ще изпълзим в двореца на злодея, ще накажем и него и придворните му.

- Благодаря за добрите думи. Изглежда тъй съм орисан - цял живот да търся нещо, дето никой не го е виждал.

Сбогувало се момчето с мъдрите наги - змии-вълшебници и се отправило към най-гъстата част на гората. Дълго вървяло, лутало се из пустинни скалисти равнини, изкачило високи планини. Там живеел свят старец - отшелник. Попитало го:

- Отче, моля те, покажи ми пътя към страната на слона със седемте глави и седемте опашки. Ако не го открия, никога вече няма да видя братчето си.

Поклатил глава старецът.
- Вече двеста години живея на този свят, но не съм чувал за такова чудо. Върви все на изток. Там живее моят учител - светият отшелник. Той е на петстотин години. Може би той знае нещо...
Благодарило момчето на отшелника и се запътило на изток. Много дни вървяло, много върхове изкачило, стигнало до висока планина. Там, в скалите била издълбана килията на светия старец. Ниско се поклонило то, почтително го приветствало, помолило за съвет.
- Аз нищо не зная, но на върха на планината живее хилядогодишен мъдрец - моят учител. Може би той ще знае нещо за този странен слон...
След като благодарило, момчето поело нагоре - по едва видима пътечка сред скалите. Труден бил пътят към дома на мъдреца, много труден. Само най-смелите и най-силните можели да стигнат до него. Малко било момчето, но се справило. Светият отшелник нищо не знаел за слона, но дарил на храбреца три вълшебни зрънца. Рекъл му:
- Тръгнал ли си - върви! Търсиш ли - намери! Не се отклонявай от пътя си! Не се отказвай от целите си! Изпаднеш ли в беда - зрънцата ще ти помогнат.
От все сърце благодарило момчето и тръгнало на път.

Седем години минали от деня, когато десетгодишното момче напуснало двореца. Изпитанията го направили силен и смел. Станал едър, красив и умен младеж. Целта си не постигнал, но и вярата си не изгубил. Мечтаел само за това - как да спаси братчето си.

Стигнал до страната на чудовищата билу - страшни човекоядци. Нападнали го те, нахвърлили се срещу него. Свирепи и страшни. По-големи от най-високите дървета във вековните гори. Разлютени като гнездо оси.
Разбрал момъкът, че е време да изпробва първото вълшебно зърно. Лапнал го. Като на шега натръшкал чудовищата на земята. Помолили те за милост. Завели го при Великия Билу - най-мъдрия и най-силния сред тях. Той живеел в прекрасен дворец, заедно с чудно хубавата си дъщеря. Предложили му да се ожени за нея. Как изглеждал дворецът ли? Може би така: http://www.deotravel.ru/i/pic/super-india/big.jpg

Разказали му, че злите планински духове омагьосали най-мъдрия вълшебник Билу - превърнали го в слон със седем глави и седем опашки, а хората от племето билу в чудовища-човекоядци. Завладели прекрасната им страна. Как изглеждала тя?

Мечтали ли сте си за такова вълшебство? Разгледайте прекрасните рисунки от галерия "Дарна". През погледа на художничката, Бирма е оживяла приказка.
http://www.dru.ru/thumbnails.php?album=18

Влюбил се момъкът в красивата девойка. Магията на планинските духове била безсилна пред добротата на момичето. Вдигнали голяма сватба - за чудо и приказ. Ала момъкът се измъчвал - тук бил толкова щастлив, а братчето му...
Решил той, че е дошло времето да потърси помощ от второто вълшебно зрънце. Лапнал го. То му дарило мисъл бърза като светкавица, остра като меч. Сетил се, как да заведе слона-вълшебник при злия владетел. Поел отново на път, а заедно с него - армия от храбри билу.
Планинските духове ги дебнели - сривали лавини от камъни. Разразила се силна буря. Вятърът огъвал огромните дървета, пречупвал дънерите им. Леел се дъжд. Прииждали потоците. Гръмотевиците можели да оглушат дори слон със седем глави. Той не усетил, как момъкът се промъкнал през омагьосаната гора и по-бърз от мълния се метнал на гърба му. Препуснал слонът, а момъкът го насочил към крепостта на владетеля. Препускала армията от чудовища билу. Като стигнали до земите на наги, змиите-вълшебници се присъединили към тях. Биволите също изпълнили обещанието си.
Като видели страховитата армия, придворните пуснали пленника, а владетелят коленичил и помолил за милост. Бедняците ликували. Всички молели момъка да остане при тях. Само братчето му - вече красив и силен младеж го гледало отдалече, като чужд. Забравило го...Та нали толкова години отминали... От мъка малкият брат онемял, опитал се да забрави батко си - дано разочарованието и болката му да намалеят.

Дал му смелчакът последното вълшебно зърно. Лапнал го по-малкият брат. Надежда изпълнила душата му, радостта отключила сърцето му. Спомнил си всичко. Прегърнали се братята.

Селяните прогонили злия владетел.

Благодарността на хората развалила магията на планинските духове - племето билу и вълшебника-слон със седем глави и седем опашки възвърнали човешкия си образ. Завърнали се в прекрасната си страна, заедно с двамата братя. И всички заживели щастливо.