Назад

     
     

Шепнещият мост (японска)

Народност : японска приказка

Превел : от руски М. Дюлгерова

Преразказал : -

Източник : Японские народные сказки.-М:Худ.л-ра,1972 с.207-209



Преди много, много години в село Адзума живеела красива девойка на име Оросу. Тя била само на тринайсет години и била прекрасна като още неразцъфнал вишнев цвят. Всички младежи си изгубили ума подире й. Но ето че в лунните нощи край дома й започнал да се появява някакъв непознат юноша. Той бил много красив. В началото Оросу цялата се изчервявала, като го види, а после незабелязано се влюбила в него.
Веднъж, когато луната изгряла, те за пръв път заговорили:
- Кой си ти? – запитала Оросу. – Защо идваш всяка нощ до моя дом?
- Родом съм от севера. Само веднъж те видях, но оттогава образът ти е винаги пред очите ми, като изрисуван с огън.
Странно било, че непознатият никога не казвал името си и се появявал само нощем. Искало й се на Оросу да разбере, кой е той и измислила една хитрост. Забола тя в дрехите на тайнствения момък една игла с дълъг, дълъг конец. На сутринта конецът я довел до хилядолетна криптомерия. Игличката била забита в кората на вековното иглолистно дърво.
Гледала Оросу и не вярвала на очите си. Значи прекрасният юноша бил духът на старата криптомерия! Като се върнала в къщи девойката със сълзи на очи разказала на родителите си за своята мъка. Страшно се изплашили хората от селото и решили да отсекат старото дърво.
Събрали се няколкостотин души. Започнали да секат криптомерията. Но отсеченото през деня зараствало през нощта. На сутринта нямало дори следа от брадвите. Така минали много дни.
Всички дървета в гората били опечалени от бедата, която сполетяла техния повелител и отишли да го посетят. Явил се и пелинът. Но могъщата криптомерия му казала:
- Та ти не си дърво, а жалък плевел! Не ти е мястото сред дърветата!
Разсърдил се пелинът и казал на хората от селото:
- Хвърляйте в огъня всичко, което успеете да отсечете!
Много, много дни секли те вековното дърво. Изгаряли отсечените клони и трески, а във вътрешността на ствола забивали големи железни стрели. Само така успели да повалят криптомерията.
Решили да построят от нея мост към Фукусимския замък. Но както и да се мъчили, не могли да помръднат гигантския дънер. Тогава извикали Оросу. Доближила се тя до криптомерията и нещо тихичко й пошепнала. Изведнъж дънерът се наклонил, сякаш че кимнал и леко-леко се преместил. Построили от криптомерията чудесен мост, но хората се бояли да минават по него, защото нощем той шептял нещо с тих и тъжен глас.
По заповед на владетеля на замъка отново довели Оросу, облечена в най-красивите си празнични дрехи. Тръгнала тя по моста, а очите й - пълни със сълзи. Направи няколко крачки и се спре. Погали перилата, докосне ги с устни, притисне бузи към тях. Накрая паднала мъртва на моста.
Оттогава го нарекли “Шепнещият мост”.