Певци непризнати

Автор : Ран Босилек

Източник : Списание "Детска радост"

Отзиви : Ран Босилек е не само редактор на списанието, но и един от най-прекрасните разказвачи на приказки.


Дългоушко, Белко, Котаран и Петлю еднаж се събрали. Пооплакали се. Пораздумали се. Кога да си тръгват, Дългоушко рекъл:

- Слушайте, другари. С глас ни дарил Господ за приказ и чудо. Но гласа ни тука никой не признава. Нашият стопанин певци не обича. Знаем си го всички, как ни се отплаща. Ту мен претовари, ту Белка удари, ту Котака ритнал, ту побратим Петля със ножче заплашил... Не. Така не може! Помислете малко, па тръгвайте с мене. От тук да се махнем! Други край ще дирим. Дето и да идем, с нашите дарби, все добре ще минем!

- Какво ще му мислим! - извикал Петелът. - Аз бързо решавам. Ще пея там, дето по-добре ми плащат.

- И аз съм съгласен от тук да се махнем! - рекъл Котаранчо. - Нека друг понася глъчки и обиди!

- И аз с вас ще дойда! - обадил се Белко. - На моя стопанин толкова години служил съм послушно. Но стига му вече. Нека сам да види, какво е без мене!

- Щом е тъй, другари, да не губим време! - викнал Дългоушко. - Тръгвайте след мене!

Тръгнали веднага.
Вървели, вървели - в гъста гора влезли.
Мръкнало се.

- Стойте! - спрял ги тихо Белко. - Сладък дъх подушвам. На месце мирише!

- Право казва Белко. Месо пекат нейде! - рекъл Котаранчо.

- Аз пък песни чувам, - ревнал Дългоушко. - На прав път сме, братя! Тук ще се прославим. Почвам. Ще запея...

- Ти не изпреваряй. Сдържай си гласеца! - обадил се Петлю. - Кога стане време, заедно ще почнем... Чакайте да видя, отде гласът иде.

И Петлю подхвръкнал на дърво високо. Недалеч в гората светлинка съгледал. Отдалече грее. Гощавка там има. Тихичко да идем. И без да ни чакат, дружно да запеем! За таз изненада, вярвам, ще получим голяма награда!

Тръгнали. Вървели... Изведнъж се спрели. Гледат - пред тях къща. Прозорците светят. Петелът подхвръкнал. Кацнал на прозореца. Понадникнал вътре. Слязъл и зашушнал:

Аз нали ви казах, дошли сме навреме. Гости вътре има. Ядат, пият, пеят. Но от нас ще видят, що се вика песен!

Дългоушко стъпил с крака на прозореца. Белко върху него. Котаран връз Белка. Най-отгоре Петлю. - Едно, две, три! Страшна песен еква. Петлю кукурига, Котаран мяука. Белко забауква, а пък Дългоушко реве, та се къса.
Разбойниците вътре били се събрали. Ревът като чули, хукнали навънка. Скрили се в гората.
Дългоушко, Белко, Котаран и Петлю се вмъкнали в къщи. Заварили вътре готова трапеза.

- Сядайте, другари, да ядем и пием! - ревнал Дългоушко. - Туй се вика хора! Колко им попяхме, а как ни гощават! Вън сами излизат, да ни не смущават!

- Да хапнем, да сръбнем! - почнал Котаранчо.

- Тука ще останем. Няма да се върнем! - обадил се Петлю.

- За песните тук богато заплащат! - залапал и Белко.

Хапнали си сладко. Сръбнали, попели. А през това време крадците отвънка слушали, следели.

Изведнъж кат хала вътре връхлетели. Суровици дълги в ръце развъртели. Кой където свари налага и вика:

- За песни тука така се доплаща!

Певците пребити едвам се спасили. На една полянка с мъка се довлекли. Тук Белко приклекнал, въздъхнал и рекъл:

- С петел и магаре който дири слава, така му се пада!