Късметът ти да работи

Автор : Елисавета Багряна

Източник : Из списание "Детска радост" 1924-25 година, №2, с. 2-4.

Отзиви : Ако желаете да се докоснете и до други чудеса, сътворени от художника Вадим Лазаркевич и редактора на списание "Детска радост" - Ран Босилек - заповядайте при нас - в Детския отдел на Библиотека "Л.Каравелов" - Русе.


Късметът ти да работи

На своя голям празник Света Богородица станала рано и слязла на земята да обиколи всички сирачета. Още преди зори стигнала до първото село. Тя се престорила на просякиня с торба през рамо. Като влязла в селото, всичко още спяло. Само тук-там мъждеели светлинки от кандилца в прозорците. Иззад плетищата кучета лениво излайвали и пак млъквали.
Когато стигнала до сред село, петлите пропели на разсъмване. Наблизо скръцнала врата. Света Богородица се обърнала и видяла едно хубаво, но слабо и бледно девойче. То било вече измело големия двор и сега подмитало пред вратнята.

- Да ти е на помощ Света Богородица, чедо, - рекла тя. - Защо си станала толкова рано?
- И на тебе да ти е на помощ, добра бабо, - отговорило момичето. - Какво да правя, като си нямам майчица да ме жали. На моите ръце чака всичката къщна работа. Сега, щом ударят камбаните, ще станат мащеха ми и двете й дъщери, ще се пременят и ще идат на черква. Като се върнат за обяд, всичко трябва да е готово. А аз сама кое по-рано да направя? Но дето ще ти разправям, чакай да ти отчупя от прясната пита. Току-що я извадих от пещта.
Момичето отърчало и донесло на бабичката къс топла пита. Бабичката взела питата и попитала:
- Как се казваш, чедо?
- Цвета, - отговорило момичето.
- Да цъфнеш като цвете - благословила бабичката, - От сега нататък не ти, а късметът ти да работи!

На другата сутрин, като се събудила, Цвета видяла, че слънцето било вече изгряло.
- Ами сега, - затюхкала се тя, - какво ще правя? Кога ще си свърша работата?... Дано ми проработи късметът. Дай Боже, мащеха ми да се успи, та аз да сколасам.
Щом продумала това, станало нещо чудно. Покъщнината оживяла, задвижила се, зашетала. Менците вода донесли. Лейката двора поляла. Метлата измела. Секирата дърва насякла. Дървата в пещта скочили. Точилката баница разточила. Лъжицата гозба сготвила. Софрата сама се сложила.

Цвета се измила, сресала се, отишла в градинката да обиколи цветята и радостно запяла. Тя била толкова хубава, че пеперудите я мислели за цвете и кацали по нея.
От песента й се събудила мащехата и почнала да й се кара:
- Какво си седнала да пееш? За тебе няма ли работа?
- Ех, майко, - отговорила Цвета весело, - късметът ми да работи!
- Ще ти дам аз на тебе един късмет! - рекла мащехата.
Но като разгледала из къщи, тя се смаяла. Всичко било свършено. Дори софрата била сложена за обяд. Тогава мащехата извадила една бохча вълна и казала на момичето:
- За утре искам да ми изпредеш тази вълна, па макар цял ден залък да не хапнеш и цяла нощ да не мигнеш.
Но Цвета взела вълната и засмяна си казала:
- Късметът ми да преде.
И вретеното като запрело, като се завъртяло - Цвета едвам успявала да превързва вълната на хурката. До обяд всичката вълна била изпредена. Мащехата много се зачудила, но нямало какво да каже.

Така минавали дните. Цвета си доспивала и хубавеела, а късметът й работел. Тя вършела всичко в къщи и приготвяла богати чеизи за сестрите си. Само за себе си нищо не изработила. Мащехата не давала за нея ни памук, ни вълна.

Един ден царят разпратил глашатаи да известят по цялото царство, че свиква момите на царска седянка. Царювата щерка щяла да се жени. Дошъл цар от далечна страна да я иска за жена, та трябвало по-скоро да се приготвят даровете. Събрали се момите от села и градове. Дошла и Цвета със сестрите си. Наклали големи огньове. Наварили казани петмези. Извадили кошове с грозде и орехи.
Дошла при момите царицата с дъщеря си и раздала работата. нямало там ни памук, ни вълна, а все чиста коприна и сърма.
Заработили: - коя песен, коя две - Но Цвета като запяла, царювите палати екнали. Гласът й достигнал до царя, до царювия зет и до царския син. Не се стърпели и те, станали и дошли да видят, коя е тази мома. Но за да не я засрамят, решили да не влизат при момите, а да погледат през ключалката.
Погледнал най-напред царят и що да види: мома - хубава, по-хубава от дъщеря му. а пък преде, - не преде, а вретеното така бърже се върти, че не може да се види. мярка се като златна топка.

Уплашил се царят, да не би гостът да я види, да я хареса повече от дъщеря му. затова го извикал настрана уж по важна работа. А в това време царският син погледнал през ключалката и извикал:
- Царю честити, тази мома ще вземеш за мене, или никоя друга!
Царят се съгласил, защото бил стар и уморен, и трябвало да остави царството на сина си. Пък и той сам харесал много момата.

Тогава влезли при момите и обявили втория годеж. Всички останали като гръмнати, а най-много Цветините сестри.
До неделята станали и двете царски сватби.
Зетят с дъщерята на царя заминали за своето царство, а целият народ дошъл радостен да поздрави новата царица.

Елисавета Белчева - Багряна

Илюстрацията - "На месечина попрела" - е нарисувана от Вадим Лазаркевич.