Назад

   

Коледа с "Детска радост"


02/12/2009

В "Детска радост", списанието, редактирано от Ран Босилек, за пръв път се появяват прекрасните творби, които и вие ще можете да прочетете тук и да се порадвате на рисунката на Вадим Лазаркевич.


НЕ ВЪРВИ МИ - от КАЛИНА МАЛИНА


Всякога дохожда рано
Дядо Коледа у нас...
Първа нявга ще ли стана
Да го срещна аз!

Дългата брада сребриста
Влачела се по снега.
Сложил за мен тез мъниста
Хей там на прага.

А аз друго, друго чаках -
с чиста свила шит колан;
но сега се кити кака
с тоя армаган.

Ех, защо си легнах рано.
сбърка тоя глупав сън -
щях да чакам до зарана
сам-сама отвън.

Скъп товар да му поема,
столченце да му подам
и от коша да си взема
туй, кое си знам.

Не върви ми! Като лани
пак пропуснах тая нощ
с тези чудни армагани
пълен, пълен кош.

В ГОРАТА - от РАН БОСИЛЕК


- Звездичке,
ти светиш отвисоко,
ти гледаш нашироко -
къде са моите сестрички,
зеленокосите елхички?

- При малките деца са те,
поднасят светли дарове.
със пъстри хубави свещички
те радват весели очички,
и златна коледна звезда
целува техните листа...

- Защо, защо и аз, звездичке,
не съм при своите сестрички?

- Защото още си мъничка...
Но спи сега сред тихата горичка!

Елхичката въздъхна.
тих ветрец тихо я полъхна,
и тя заспа и засънува,
че коледна звезда
листата й целува.


ЗИМНА ПРИКАЗКА - от ИВАН ВАСИЛЕВ


Над селото пада пухкав сняг,
а децата лудо тичат пак,
обикалят двора и без ред
блъскат се във трънения плет -
и ловят снежинките с уста...
Падат, стават, тъй до вечерта!

А комините намятат пак,
както лани бял калпак -
и запушват с дяволски лули...
Сняг вали, вали, вали, вали...

Побеляха къщи и нивя,
спи на топло родната земя.
А като прекрасен детски сън,
разпиля се весел, бистър звън
и на чудна, приказна шейна,
към незнайна слънчева страна
тръгват и дървета, и къщя...
Над селото падна вечерта!



ПАК ЩЕ ДОЙДАТ ПТИЧКИ - от ЛЮБОМИР НЕГЕНЦОВ


Вместо цвят по клони,
вместо птичи глас,
бял снежец се рони
в светъл зимен час.

Клоните навежда,
радостно блести,
сякаш той нарежда:
"Спете вий, липи!

Спете тука всички,
спете във покой!
Пак ще дойдат птички,
весели, безброй.

Пак цветец по клони
тук ще затрепти.
Славей ще зарони,
пак ще зареди

тук след златна есен
и след зимен сън
дивната си песен,
като нежен звън.



НОВАТА ГОДИНА - от АТАНАС ДУШКОВ


Сурва година,
весела да е,
старата отмина,
новата дойде!

Вредом по нивята
посевите спят,
сладък хляб на лято
ще ни народят.

Ябълки и сливи
ще налеят плод,
да сме здрави - живи
за добър живот!

Слънце, медовина,
радост от сърце,
Новата година
да ни донесе!

Грозде, хляб и вълна
да изсипе тя,
къщите да пълни
с весели деца!

В радост да добрува
нашата страна,
мир да зацарува
в цялата земя!


КОЛЕДНА ЕЛХА

Никой не празнува своите юбилеи тъй често, както елхата. Всяка година на Коледа елхата празнува своята годишнина, и при това с шумно тържество.

Донасят я от глухата гора - наглед скромничка - и изведнъж я окичат с какви ли не украшения: играчки, фенерчета, мъниста, конфетки, налепят по нея от горе до доле свещици, запалят ги и почват децата да скачат и играят около нея и да пеят песни в чест на елхата юбилярка.
- Завидна съдба! ... - слуша често елхата по принуждение. - И защо й правят тая веселба? Та тя да не е някое чудесно дърво?!

Да, така е. На коледната елха са завиждали и постоянно завиждат и дърветата в гората, и враните, и врабчетата от покривите, и всички, на които се удаде случай, да видят с очи украсената елха, потънала в блясък.

За завиждане е такава чест!... Не се пада на всекиго такова внимание...И защо е това, кажете, ако знаете - кажете, моля ви се?... Разбирам да е палма или орхидея... А то - някаква си елха!...

Тези завистливи думи се чуват отвсякъде и всички почват да завиждат... Ако бихте попитали елхата, каква полза има от това тържество - навярно, ще ви отговори, че тя няма никаква полза...

Расте тя - зелената и красива елха на края на гората... Наоколо е тихо, спокойно и радостно... Цяла благодат!... И дъжда я пои, и слънцето я грее и ясното, лазурно небе се усмихва над нея...

Пълна със сили и радост, расте и живее елхата, не знаейки ни скърби, ни неволи, а а само мечтае, как по-скоро да порасне до небето и да разпери на широко своите клонести ръце...

Но ето, изведнъж тя чува неочаквано - някой иде и снегът скрипти под неговите нозе. Той се приближава все по-близко и по-близко до нея. Спира и замахва силно брадвата към стеблото й ... и тя с жален трясък пада на земята.
- Хайде, заповядайте на коледно тържество!...

Загина елхата! Загина красивата елха! носят я полумъртва в града на тържественото коледно празненство... И чува тя зад себе си, как заекът духа на своите лапички и недоволно бърбори:
- Ех, елхино щастие!...Занасят я в града да празнува...
- Га-га-га! - грачат враните, - ето пак занасят глупавата елха да се кичи и радва...
- Олеле! - шепнат клончетата на умиращата елха, - примираме от болка!...
- Га-га-га!... смее се старата врана, - тъй ти се пада.
- Защо, защо тъй постъпиха с мене, защо, Боже мой?!...

...........................................................................................................................
Догоряха последните свещици. Снеха и раздадоха на децата украшенията, играчките, кифличките, конфетките от елхата и я захвърлиха на снега, при стобора, в широкия двор...

Тя още е жива. От нейната кора още капят черни смолисти сълзи...Тя плаче...

А наоколо прехвръкват врабчета, кацват на нейните унили клончета, закачливо се надсмиват и чуруликат:
- Видя ли ти, какво дочака?...Тъй ти се пада - на тебе, горделивката! Не се възгордявай, глупава елхо.

Сякаш като в сън, с болка на сърце слуша елхата горчивите и обидни думи на врабчетата...
- Га-га-га, - грачи враната, като си потраква човката на елхата. - Какво стана с тебе! Видя ли? - Ти мислеше, че вечно ще бъдеш тъй разкошно облечена?
- Че какво от това? ... И защо? ... - горчиво шепнеха умиращите клончета на елхата. - Аз не дойдох на това тържество по своя воля. Аз го не просих... то беше против моето желание... насила бях докарана тука - вие го знаете... Едно е хубаво, че аз, скромната, доставих искрена радост на тия малки деца, които от сърце и душа играха и танцуваха край мене. Да, това е най-хубавият спомен, който ще остане след моята смърт... Защо ми се карат, защо ме хокат?

.................................................................................................................................................

През моето детство, аз помня добре, ние дълго време не изхвърляхме нашата нагиздена елха... И тя стоеше така натруфена и красиво облечена чак до Богоявление. А когато дойдеше време да снемем от нея украшенията, изнасяхме я навън, събирахме се всички махленски деца и посред двора издигахме от сняг висока пирамида, а на върха й поставяхме нашата коледна елха.
Понякога тя стоеше така до пролетта, когато слънцето запламти по силно и снега потече в буйни потоци. И техните мътни води отнасяха мъртвите й клони в нейната далечна родина - гора...