Бъдни вечер
от Ст. Цанкова - Стоянова
Край трапеза прекадена
с миризлив тамянов дим,
в кръг край нея наредени,
всички татка си следим -
как разчупва и раздава
той погача по реда
и сърца ни затуптяват:
кой ли ще е със късмет?
- Падна се на мен парата!
весел викам пръв тогаз
и на всички от софрата
с радост я показвам аз.
Мойте братчета, сестрички
скачат прави в този миг
и протягат ми ръчички,
с врява весела и вик.
Колко гостби, колко сладост!
Татко кани ни честит;
мама ни поднася с радост
всеки да остане сит.
А в огнището ни тлее
бъдникът - стар крушов пън;
бъбрим, весело се смеем,
не помисляме за сън.
Млади, китни коледари
веч отколе са на път,
там са моите другари,
те и нас ще посетят...;
Ето влизат те във двора,
всички ставаме на крак;
"Рождество" запява хора
изведнъж пред наший праг.
|
