Назад

   

Зимни празници


09/12/2008

Наближават Коледните и Новогодишните празници. Ако искате да научите повече за народните вярвания и традиции - заповядайте при нас в Детския отдел на библиотека "Любен Каравелов" - Русе.

Йорданова, Лозинка. Тайнствата на зимата . - София : Рива, 2004. - 24 с. (Поредица Изворът да не пресъхва)

Йорданова, Лозинка Слънчови повратки : Приказка за нар. обичаи и обреди, нанизани в календара на слънчевия кръговрат. - София : ЕМАС - Глобус, 1998. - 160 с.

Йорданова, Лозинка Български празничен календар : За деца. - София : ЕМАС -Глобус, 2007. - 208 с.

Особено интересни са тези три книги на Лозинка Йорданова. Тя е известен изследовател на народното творчество. Сладкодумно разказва, грабва вниманието на малки и големи...
***
За вас открихме и един много интересен спомен на писателя Иван Василев, отпечатан в първата книжка на списание "Светулка" от 1921 година. Основател на списанието е Г. Стоянов, уредник - Ал. Спасов, редактор - Елин Пелин.

Сурваки

Спомням си, как посрещахме сурваки в моето родно село...
Ние, децата, започвахме да се готвим за сурваки още от по-рано: учехме се да пеем песни, заучавахме стихотворения. А когато останеше един ден само до сурваки, не ни свърташе на едно място.

През този ден мъжете и по-големите момчета от село ходеха в гората за дрян. Те насичаха и донасяха дълги клони, окичени цели с дребни, свежи пъпки.

След обяд мама започваше своята работа. Тя туряше на огъня да вари свинска пача и почваше да точи баница. Докато се свари пачата, докато се опече баницата, късият зимен ден си отиваше.
Стъмняше се съвсем и всички се прибирахме. В къщи се нареждахме край софрата и почвахме да вечеряме. След пачата, слагаше се баницата. Никога тъй сладко не съм ял баница със сирене, поляна отгоре с яйца, както на сурваки...
Но тази баница не беше просто баница. Всеки търсеше в нея своето щ а с т и е. Мама е наредила и скрила между листовете на баницата разни неща: "къщата", "ралото", "воловете", "хамбара", "нивите". Това са малки дрянови клончета с по няколко пъпки, всяко от които е наречено от мама да означава нещо от нашия имот. Тя е скрила също и един бял грош, който означава парите. Кому, какво ще се падне?
Всеки намираше по нещо: на едного се падаше ралото, на други - къщата, на трети - нивите. Аз, най-малкият, гледах да намеря белия грош...

Свършваше се вечерята. Аз отивах и лягах при баба.
- Бабо, разкажи ми за караконджа...
И баба ми разказваше, как някога нейният баща пътувал една вечер, през дните от Коледа до Сурваки. Той замръкнал в полето. Мъгла припаднала. Изведнъж дошъл караконджо и го възседнал. Моят прадядо нищо не казал, а продължавал да върви и да носи на гърба си караконджа. Вървял, вървял и все не можел да стигне до село. Изведнъж пропял наблизо петел и каракнджо се изгубил. Разсъмнало се и дядо видял, че бил до самото село и че цяла нощ обикалял все около едно и също място...

Аз слушах баба, гледах тъмните прозорци на стаята и ми се струваше, че навън нощта е пълна с караконджовци...
Не съм усетил, кога съм задрямал. Изведнъж до ушите ми достигат думи на позната песен:
"Нова година - нов живот..."
Аз скачам. Колю и Митко, моите другари, се усмихват насреща ми. Те държат в ръцете си дълги дрянови пръчки. Дошли са да ме викат, да вървим да сурвакаме. Обличам се, обувам се и тръгваме.
- Да пропъдите всички караконджовци - вика баба след нас.
Навън ни облъхва студеният зимен вятър, чува се навред из селото кучешки лай и провикванията на "котките".

"Котките" - това сме ние, сурвакничетата, това са момчета от цялото село. Те тръгват от среднощ, ходят от къща в къща, да сурвакат и по пътищата мяучат, като котки, за да прашат и пъдят караконджовци.
Ние също нададохме възторжени викове:
- Мяу-у-у! Мяу-у-у!...
- Мяу-у-у!... Мяу-у-у! - обаждат се от разни краища на селото сурвакничетата.
Караконджо ли? - Никакъв дявол не би посмял да остане в селото!...

Влизаме в първата къща и запяваме:
+Нова година - нов живот!
Дай, Боже, здраве и имот..."
Така изреждаме всички къщи в селото. Домакините ни приемаха радостни, изслушваха ни и ни даряваха пари, кравайчета и сланина.
Някъде ни караха да ги тупаме по гърба с тънките дрянови пръчици и да нареждаме:
"Сурва, сурва година,
голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
голям грозд на лоза..." и т. н.
Щом се разсъмнеше, "котките" млъкваха и се разотиваха. Караконджовците биваха пропъждани по този начин чак до други сурваки.
През деня отивахме на хорото, на големия селски мегдан, и със спечелените през нощта пари си купувахме халва и други сладки неща.

Иван Василев

Списание "Светулка" 1921 година , книжка първа, стр. 2-5.