Назад

   

120 години от рождението на Николай Райнов


09/12/2008

На 1 януари 2009 г. се навършват 120 години от рождението на Николай Райнов.
Тридесет и пет тома приказки - преразказани от него на богат и звучен български език - очароват, възхищават, възпитават поколения български деца.

В детската част на нашия сайт, в раздела за биографии, можете прочетете отзиви на видни българи за живота и творчеството на Николай Райнов.


На най-любознателните предлагаме откъси от статията на Николай Райнов:


"За радостта от хубавото"

"Царството на Щастието, за което се говори от много вдъхновени уста и пише от много даровити ръце, е царство вътрешно. Очевидно и сега трябва да речем: "Царството Божие е во вас." Ако не го намираме с промяна на земята, ще го намерим - навярно - с промяна на сърцето. Но що да правим, когато всеки има по едно сърце - и за празник и за делник? Ще трябва очевидно да изхвърлим негодното от себе си и да внесем нещо друго.
Ние имаме нужда от радост, от силни безкористни чувства, от дълбоки и живи вълнения, които да разклатят издъно съществото ни и да го преобразят. Имаме нужда от голямата светлина, която носи Изкуството. И не само ние: и светът има нужда от нея. Вселената не е завършена. Бог е нахвърлял света, па ни го е дал да го доразвием, да му придадем окончателния вид. Човек трябва да продължи делото на Великия Разум, който е създал вселената. Затова и работата на Изкуството се нарича - напълно справедливо - творчество."
"Творбата е откровение. Изкуството е победа на духа."
"Едва ли е имало време, което тъй повелително да налага приобщаване с радостта на Изкуството. Плът на новата цивилизация ще бъдат художествените творби. Ако искаме - историческият развой да ни не изхвърли вън от своя поток - трябва да изберем Изкуството, да се научим да четем скрижалите и книгата, запечатана със седем печата.
Душата ни има нужда от словото, образите, звуците и цветното сияние на великите" творби.
"Не твори само художникът. И зрителят твори, макар и с градиво, което му дава творецът. Да се създава художествена творба съвсем не е пасивна работа. Не всеки, който гледа, вижда."
"Да се гледа художествена творба е много мъчно изкуство, както е мъчна йогата, както е мъчно самото творчество. Но това изкуство се учи - и то е достатъчно за всекиго. Негова главна отлика е, че ни води към глъбините на собственото ни същество, към нашето вътрешно Аз дето дремят виденията. Естетичното съзерцание затова представя най-удобен път към пробуда на интуицията, защото улеснява човека да премине границите на личното и да достигне царството на духа. В онова царство, дето води съзерцанието на образцови творби, всички хора срещат духовните си погледи, към която земя и народи да принадлежат. Естетичното съзерцание води към освобождение и всеобщо братство."
"Не можем всички да творим. Но пък можем да съзерцаваме творбите, в които се таи идеалът на бъдната вселена: вселената такава, каквато ще я доразвие човечеството чрез ръцете на своите художници."
"Наш дълг е да разтворим душата си за безкрайния светлик на хубостта: за радостта от изящното, за възродителната сила на Изкуството. По тоя път ще ни бъде най-лесно да стигнем до Царството на Щастието."