[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Киров, Радой

Роден/а на

6 февруари 1916

Починал/а на

1989


Радой Цветков Киров е роден на 06. 02. 1916 г в село Кътина Софийско. Завършва техническото училище в София (1937). Следва инженерни науки в Прага, Братислава и София. Работи в МВР и “Софпроект”.
Дългогодишен редактор на списание "Славейче"(1968-82).
Издал е 29 книги за деца. Ето някои от най-четените му книги: "Вълшебното зрънце"(1970), "Момче със звънче"(1975), "Кой счупи луната?"(1976), "Вулкан от сладолед"(1981), "Една кошничка усмивки"(1982), "Пързалка за облаче"(1986), “Деца с крилца”(1988) и др.
Радой Киров умира през 1989 година.

Как едно раче обърка живота на Земята

Веднъж слънцето, както си гряло,
на брега на морето видяло
едно раче да върви назад.
- Аз – рекло си слънцето – на тоя свят
не съм вървяло още назад.
Какво ли ще стане, ако тръгна обратно?
Ех, че ще ми бъде приятно
утре от запад да изгрея.
Над земята цял ден да пламенея,
а на изток вечерта да заляза.
Повече слънцето нищо не казало.
Спряло и без да направи престой,
поело обратно към изгрева свой.
Но ето, че с него, уви,
и времето почнало назад да върви.
И тогава през деня и нощта
се случили много интересни неща:
всички старци се подмладявали,
младите още по-млади ставали,
не растели растенията, а се смалявали.
Към своите извори потекли реките.
Дъждовете се връщали във висините.
Влакове, самолети, коли
полетели обратно отдето дошли.
Всеки се връщал, дето бил вчера.
- Тъй ще стигнем в първобитната ера –
си говорели хората с болка в сърцата.
Но най тежко било на децата.
Те не само че се смалявали,
но и в по-долни класове преминавали:
петокласниците – в четвърти клас;
четвъртокласниците – в трети клас;
второкласниците – в първи клас.
Първокласниците пък викали:
- Ние догодина
преминаваме
в детската градина!
А от това, което са учили, за беда,
не оставало нито следа.
Но на слънцето за децата тъй дожаляло,
че то за една секунда се спряло и си казало:
- Как да допусна един първокласник юнак
да се превърне след време на първолак!
Ами как едно първолаче
да се превърне след време на пеленаче!
Не, своя ход назад да продължавам не бива!
Разтърсило слънцето златна грива
и хукнало да навакса времето,
което на всички отнело.
По свойта стара посока отново поело.
Чак тогава хората
и дечицата мили
се успокоили.
Когато минавало слънцето край морето обаче,
не поглеждало вече онуй глупаво раче.

Из книгата “Деца с крилца” от Радой Киров

Майка мравка

Мравка
в лавка
отива
за подправка
лютива.
На петте си дечица
сготви вкусна чорбица.
Тя им сипва в паница,
те я сърбат с лъжица.
Ала види ли мравче
да се бърше с ръкавче,
тя ушите му дърпа
да се бърше със кърпа.

Глезеното пиле

Писка, писка, писука
малко пиле от скука.
Вчера се излюпило,
днеска се нацупило.
Дават ли му водица,
то поиска храница,
дават ли му храница,
то поиска водица.
Водят го на реката,
не харесва водата.
Иска вода във ямка
да я пие със сламка.

Из книгата “Пързалка за облаче” от Радой Киров

Бъркотия

Баба вари супа от копчета
и ми зашива на ризата бобчета.
Дядо слага тютюн в солничката
и си пълни със сол луличката.
Реших да вляза и аз в бъркотията –
в хладилника сложих да топля ютията,
заковах на тавана с пирон изтривалката,
посадих в една саксия тупалката…

Но ти недей да вярваш, малката,
на всичко описано във залъгалката.

Из книгата “Момче и слънчев лъч” от Радой Киров


Библиография


КОНСТАНТИНОВА, Божанка. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т. ІІ. София, 1999. с. 22-23.

БОГДАНОВ, Иван. Тринадесет века българска литература. Събития. Автори. Произведения. Библиография. Т. ІІ София, 1983. с. 254.


Връзки


http://liternet.bg/publish8/rkirov/index.html - за Радой Киров и негови творби