Николай Иванов Маринов (с псевдоним Николай Зидаров) е роден на 28 септември 1921 година в село Въбел, Търговищко.
Учи в родното си село, а гимназия - в Шумен и Търговище. Участва в антифашистката борба. Издава в. "Язовир" в Търговище. Завършва Държавната политехника в София. Сътрудничи на много вестници и списания. Пише стихове за деца и възрастни.
Поканен е от Асен Босев и Петър Стъпов да работи във в. "Септемврийче".
"Прекрачих прага на редакцията - спомня си Зидаров, - целунах ръка на Елин Пелин и от този ден отдадох цялото си сърце на литературата."
От куриер до главен редактор - Николай Зидаров работи всеотдайно в редакцията, като едновременно издава 35 стихосбирки за възрастни и 15 за деца. Искрени, жизнерадостни и остроумни, стиховете му възпитават в родолюбие няколко поколения български деца.
Много от стиховете на Н.Зидаров са ви познати като песни - например: "Незабравки", "Пролет", "Като нанизи се полюшват" - музика Тодор Попов. Марин Големинов, Филип Кутев, Георги Костов, Александър Райчев, Илия Темков и много други композитори също са били вдъхновени от поезията на Николай Зидаров и по негов текст са написали едни от най-популярните хорови и детски песни.
Сигурно вече познавате веселите приключения на Мунка, малката маймунка, а може дори да знаете наизуст тази поемка? Вашите баби и майки може би са ви приспивали със стиховете на Николай Зидаров от книжките му: "Незабравки" (1962), "Игликите са подранили"(1966), "Детски небеса" (1967), "Легенди от бръшлян" (1968), "Усмивка с дъх на цвете" (1977), "Ден под дъга" (1978), "Весели вълшебства" (1979), "Великденчета" (1982), "Обички от черешки" (1986).
Николай Зидаров е заслужил деятел на културата (1971). През 1976 г. е удостоен от Министерството на културата с литературната награда "П.Р.Славейков". Вписан е в Почетния списък на международния съвет за детската книга за "Камбани на щастливо детство" (1984) и за стихосбирката "Сини ваканции мои" (1979).
Пеперуда за дъжд
Пеперудо, треперушке,
мараня житата спече;
вятър огнени вихрушки
по полето праща вече.
Край герана спри под бряста,
викай облачното ято.
Ти - дъждовната невяста -
разхлади небе и лято.
Завърти се и засмяно пращай
капка подир капка:
лен да стигне до коляно,
ечемик и ръж - до шапка.
Ябълки
Пак събуждат мойта стряха
лястовичите гнезда.
Ябълките разцъфтяха
белокрили след дъжда.
В чашките им лъч ли свети,
жълт ли блясък от пчели?
С плам напълнил цветовете
ли южнякът шумоли?
Знам: на ябълка ще стане
всеки цвят роден с крила,
пазен от човешки длани
и целунат от пчела.
Мостове
Когато над равнец и ръж
сребристи капки вятър мята,
ще видиш
мостове от дъжд
между небето и земята.
Когато като лъскав грозд
дъждът зърната си отрони,
ще видиш
дъгоцветен мост,
извит над пътища и клони.
Когато, без да промълвим,
за поздрав стиснем си ръцете,
то малък,
слънчев мост
строим
между сърцата ни да свети...
О, нека свързва с детски блян,
с усмивка, по човешки проста,
и път със път
и длан със длан
на топлата ни обич моста.
|
