[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Немиров, Добри

Роден/а на

3 февруари 1882

Починал/а на

30 септември 1945



Името Добри Немиров е псевдоним на Добри Харалампиев Зарафов - роден на 3 февруари 1882 г. в град Тутракан. Непосредствено след раждането, родителите му се установяват в Русе, града, който в бъдеще ще се отбелязва от всички негови биографи като родно място. Точно в нашия град Добри Немиров се формира като личност.

Тук завършва пети клас на седмокласната тогавашна гимназия. Родителите му били бедни, затова той напуска гимназията и работи като писар. Усилено се самообразова. Чете жадно произведенията на класиците в българската, руска и чужда литература (по спомени на Тодор Дашков – русенски учител и писател).

Започва да пише, като за първи път публикува разкази в русенски списания през 1902 г. Изпитва жив интерес към музиката. Сам изучава нотно писане и за кратко време овладява такъв сложен инструмент като цигулката, заета от приятел. Проявява се като живописец и скулптор. Тези наклонности са поощрени от неговия вуйчо - Митю Х. Петров – известен тогава като актьор в Букурещ и виртуоз на много музикални инструменти.

Влече го театралното изкуство. Когато през 1898 г. в Русе се формира театралният кръжок "Виктор Юго", Добри Немиров е един от първите актьори. Често обаче участва и в сценичното оформление на дадена пиеса.

Изключителната му интелигентност, съчетана с общителен характер, с тънко чувство за хумор и вяра в доброто у човека, го правят желан и търсен събеседник, душата на всяка компания, както в младите му години, така и по-късно, когато вече е утвърден писател.

Ето как изглеждал Добри Немиров, според неговите близки: "Слаба, даже изпита глава, гладко причесан. Облекло изискано (дрехите поизносени, ала в изряден вид) и осанка достойна. Очи меки и лъчисти, погледът, озаряващ лицето го прави вглъбено в околния свят, едновременно с тъжно-весело изражение на мъдрец."

Нашата съгражданка Ксения Кафеджиева, популярна с дарителската си дейност, го описва като човек с поривисти движения, увличащ говор, одухотворено и подвижно лице, на което израженията се менят от сериозно към весело и шеговито. Впечатлена е от наблюдателността му на психолог, разгадаващ човешките характери по лицето. Не случайно Немиров е един от създателите на късия психологически разказ и на психологическия роман. Те са картина на живота и огледало на душата в нейните общочовешки вълнения и преживявания. Едновременно с това в някои от тях той се проявява и като романтик, връщайки се към нашето възраждане и по-отдавнашно историческо минало.


Първата му книга е сборник "Разкази" (1912), след която следват повести, нови сборници с разкази, романи, пиеси. Особено голяма популярност получава трилогията романи "Братя", “Първи бразди" и "През огъня".

В много от произведенията му намира място нашият град ("Напред", "Първи бразди").

През 1925 г. с негово съдействие в Русе се учредява "Дом на изкуствата и печата", за чийто почетен член е избран. Дълги години е избиран за член на управителния съвет на писателския съюз, а през 1937 – 1938 г. е негов председател.

Умира на 30 септември1945г. в София.

Материалът е подготвен от Галина Джурова - отдел "Краезнание" на библиотека "Л. Каравелов" - Русе

За читателите деца ще бъде интересна книгата на Добри Немиров "Когато бях малък". Надеждата и вярата в доброто я изпълват и правят щастието на героите не подарено, а завоювано. Книгата ни вдъхва увереността, че достойнството и благородството никога не остават без отплата.


Библиография



КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши : Био-библиогр. очерци : Т. 1. - София, 1996, с. 181-182.


Връзки



КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши : Био-библиогр. очерци : Т. 1. - София, 1996, с. 181-182.