[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Дринов, Стоян

Роден/а на

3 февруари 1883

Починал/а на

7 август 1922


Стоян Пеев Дринов e роден на 3 февруари 1883 г. в Панагюрище. Той трябвало да работи и да учи - в родния си град, в Пазарджик и София. В последния клас на гимназията се разболял от остър ревматизъм, който поразил сърцето му - останал с разклатено здраве за цял живот.
През 1905 г. бил назначен учител в село Баня, Панагюрско. На следващата година отишъл в София и се записал студент по история.
Взел дейно участие в освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър (1907), арестували го и го закарали пеша в Панагюрище.
После следвал един семестър в Белград. Там се запознал със сръбската литература и започнал да превежда стихотворения от Йован Йованович Змай, голям поет - любимец на сръбските деца, за които той бил просто чичо Йова - т.е. чичо Иван. На следващата година Дринов се записал пак в Софийския университет. С прекъсвания, защото трябвало да изкарва прехраната си, той успял да завърши висшето си образование през 1911 г.
През Балканската, Съюзническата и Първата световна война бил мобилизиран като военен кореспондент. До 1919 г бил учител, а после – библиотекар в Народната библиотека. Умира на 7 август 1922 г.

Дружбата с Елин Пелин повлияла благотворно на младия писател. Името на Стоян Дринов се явява в периодичния печат през 1904 година – той публикувал едновременно и детски стихотворения в “Звездица” и стихотворения за възрастни в списанието на Константин Величков “Летописи”. Сътрудничи във всички добри детски списания: “Веселушка”, “Светулка”, ”Пчелица”,” Детска радост”, ”Другарче”, ”Детска почивка”.
Към края на 1921 година започва да редактира и издава седмичен детски вестник “Люлка”, който излиза малко преди смъртта на писателя през 1922 година.

Стоян Дринов е превеждал творби на Пушкин, Лермонтов, Лев Толстой, Шевченко, Даниел Дефо, Майн Рид.

Най известните стихосбирки на Стоян Дринов са: ”Кукувица кука”- единствената негова книга,издадена приживе - през 1919 година, ”Забави дневни и вечерни" - 1922, “Весели случки” – 1925, “Изворче” 1929, “Съчинения – том 1 – стихотворения за деца – 1938, “Люлка”- 1957, “Верни-неразделни”- 1964, “Герчо с тамбурата” – 1965, “Цуцул Цуцул Цуцулан” – 1981, “Хорце” – 1990.

Ако желаете да се запознаете по-подробно с живота и творчеството на Стоян Дринов, потърсете първи том - “Български писатели – творци на литература за деца и юноши” от Георги Константинов и Божанка Константинова.

Пенесто поточе

Пенесто поточе
мята се игриво,
скача, пей, клокочи,
бърза като живо.

Край брега върбите
в него се оглеждат
и там над струите
тихичко нареждат.

Славей във листата
кръшен глас извива –
пени се водата,
бърза като жива.




Не вей, ветре

Не вей, ветре
буреносен!
Бягай, облак
градоносен!

Над полето
не запирай,
град обилен
не изливай!

Че полето
е покрито
с неприбрано
още жито!


Весела пързалка

Падай, снежко,
колко щеш –
няма, няма
да ни спреш!

Ще летиме
ний до мрак,
че ледът е
още як!

Мръкне ли се –
ех, тогаз
ще се върнем
пак у нас.

Ще ни срещнат
там със чай,
я с гълчава,
я…кой знай!


Библиография


Константинов Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т.І. София, 1996. с. 185-188..


Връзки