[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Авгарски, Георги

Роден/а на

26 март 1917

Починал/а на

18 юни 1991


Георги Иванов Авгарски e роден на 26 март 1917 г. в село Караш, Врачанско. Останало без майка, любознателното момче работело, за да може да учи - първо в родното си село, после във вечерно занаятчийско училище в София - специалност обущарство. Приютили го роднини. Бил чирак в тяхната фурна.
Учителят му по литература - писателят Стоян Чилингиров го насърчава да пише стихове. После Георги Авгарски учи във вечерна гимназия и завършва българска филология в Софийския университет.
Печата стихове във вестниците и списанията:
- за възрастни: в."Заря", "Горчив смях", Щурмовак", "Литературен фронт" и др.;
- за деца: в. "Септемврийче", сп. "Пламъче", "Чавдарче", "Дружинка".
Работил във в."Септемврийче". Бил е редактор на Детско-юношеския отдел на Радио София.
Умира на 18 юни 1991 г.

Сред тридесетте книги на Георги Авгарски се открояват стихосбирките му: "Гора-закрилница" (1956), "Дядо и внуче" (1959), "Весела мозайка" (1966), "Жерав ясноок" (1971), "Свирка раздумка" (1976), "За вас са моите песни" (1976), "Тръба тръби" (1986), "Лъчезарно детство" (1987).

В чест на 90-годишнината от рождението на Георги Авгарски – 26. 03.1917
можете да нарисувате илюстрация към някое от прекрасните му стихотворения и да участвате в конкурса на тема "Красотата на Родината през погледа на..."

Есен

Ябълки и крушки
сладък сок наляха.
Чушки-червенушки
вече наедряха.

Северняк задуха,
оголяха клони.
Над гората глуха
ситен дъжд се рони.

Кърпикожух

Мъгла и дъжд…Сърдито люшка
горнякът празните гнезда
и гасне късна теменужка
сама-самичка на рида.

Потръпват буки светлокори,
мълчи долът – и пуст, и глух, -
а ти безстрашно цвят разтвори,
кърпикожух, кърпикожух!

А ти усмихнат заоглежда
небето, жълтите листа,
изпълнен с ласкава надежда
и с тиха, мила доброта!

Ще светне скреж в леса усоен,
ще те посипе снежен пух,
а ти не трепваш, ти спокоен
изправяш цвят, кърпикожух!

На дъб и ручей с обич кимаш,
на облаци и ветрове,
макар че малко време имаш –
почти броени часове.

Не те тревожи северняка,
не стряскат бури твоя слух
и светло е от тебе в мрака,
кърпикожух, кърпикожух!

Лято

Слънце грее вънка,
ябълките зреят.
Свойта песен звънка
лястовици пеят.

Патешкото ято
крачи по брега…
Лято, лято, лято,
лято е сега!

Макове крайпътни,
бели маргаритки
чакат ни, зоват ни
да си вием китки.

Свети като злато
всеки житен клас…
Лято, лято, лято
е дошло у нас!


Библиография


КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова.
Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т.І. София, 1996. с. 387-389.


Връзки