[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Рудников, Иван

Роден/а на

15 септември 1921

Починал/а на

-



Иван Рудников е псевдоним на Иван Стефанов Тодоров. Роден е на 13 септември 1921 г. - според Иван Богданов, на 15 - според Божанка Константинова.

Учи първо в родния си град - Монтана, а после - гимназия във Враца и Видин. Завършва право в Софийския университет и Школата за запасни офицери "Христо Ботев".

Участва като доброволец в Първа българска армия и в Отечествената война.
Работил е като съдия и адвокат. Бил е редактор на "Профиздат" (1948-54) и в Държавно военно издателство (1954-69).
Иван Рудников е член на Италианската академия за изкуство, литература и наука "Гулиелмо Маркони" (1980).

Автор е на няколко пиеси, на книги със стихове и поеми за възрастни ("Звезди над Копривщица" - 1962, "Белоградчишка симфония" - 1966, "Слънце в мансардата" - - 1968, "Най-свят и вечен" - 1995 и др.) и за деца ("Песента се ражда с утрото" - 1969, "Весело изворче" - 1970, "Искрици от зората" - 1979, "Плашилото с добро сърце" - 1984, "Легенда за Ропотамо" - 1987, "Бабино ушенце" - 1989 и др.).

Божанка Константинова пише за него: "Поетът открива основанията за своя оптимизъм и жизненост в красотата на природата и в проявите на добрина и сърдечност."

Иван Кирков, Мария Недкова, Тоня Горанова и още много други художници са илюстрирали книгите на Иван Рудников. Вместо портрет на писателя, ви предлагаме корицата на книгата му "Искрици от зората" нарисувана от Тоня Горанова.

ЖАЖДА

Обичам изгревите чисти,
когато светлина вали,
обичам птици -
сигналисти
на дни без бури и мъгли.

Обичам планина,
забола
в небето връх,
да заплени
очите мои - два сокола,
които търсят висини.

Обичам да ми се обади
отсреща
с ехо
моят глас
и музика от водопади
да слушам дълго, до захлас,

да срещам стъпки на елени,
роса в които да сребри,
и дъбове,
неповалени
от ураганите дори.

Жадувам аз
като на стреме
да бъда вечно устремен
натам,
простора де зове ме
със всеки връх непокорен.
Из "Гора на славеите" от Иван Рудников

ЗЕЛЕНО ПЛАМЪЧЕ

В гората млада щом навлязох вече,
с ухание стрък здравец ме привлече.

Той с пламъче зелено заискри -
от мен тревата росна го не скри.

Той като ведро утро бе изгрял,
на планината щедростта събрал,

гласа на птици и на водопади,
дъха и волността на песни млади.

Не беше сън вълшебен, а добрата
гора посрещаше ме със зората.
Из "Бабино ушенце" от Иван Рудников


Библиография



КОНСТАНТИНОВА, Божанка. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т. ІІ. София, 1999. с. 41-43.


Връзки



http://biblioteka.biberonbg.com/klasika/index.php?section=2&page=103
стихотворението "Малката спортистка" от Иван Рудников