[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Душков, Атанас

Роден/а на

10 октомври 1909

Починал/а на

3 юни 2000


Атанас Душков е роден на 10 октомври 1909 г в Копривщица.
Прекарва детството си в град Монтана, където баща му бил начален учител. Още от най-ранна възраст се наложило да работи - да помага за изхранването на многочленното си семейство.
Става словослагател в една софийска печатница. Работи и учи - завършва гимназия. Учи славянска филология. Започва да издава вестник "Зидар" (1927) - сам го пише, отпечатва и разпространява.

Сътрудничи на в. "Обзор", "Литературни новини", "Зора".
Редактира хумористичните издания "Гайда", "Елаж", "Смей се палячо", "Девойче", литературния вестник "Порой" и др.
Във в. "Пладне" е коректор и уредник на хумористичното приложение, а във в. "Заря" - репортьор и сътрудник на хумористичната и детската страница.

През 1930 г. в сп. "Светулка", а през 1931 г. в сп. "Детска радост" помества първите си творби за деца.

Военен дописник е по време на Отечествената война. После работи във в. "Ден", "Земеделско знаме". Редактор е на сп. "Здравна просвета", на детското здравно списание "Кладенче", заместник главен редактор на списание "Славейче" (1955 - 1968).
Превежда от руски и сърбохърватски.

Умира на 3 юни 2000 г.

"Атанас Душков допринася с творчеството си за култивиране на граждански добродетели и на патриотични чувства в подрастващите. Произведенията му са пропити от любов към природата, искрен хуманизъм и непринуден хумор." Иван Богданов

"...има заслуга за развитие и обогатяване на кратките жанрове - гатанките, залъгалките и поемите за малките, както и на приказките в стихове." Божанка Константинова

Над 60 са книгите за деца от Атанас Душков: "Зайо Байо радиолюбител" - стихове и приказки (1934), "Майчино сърце" - разкази (1935), "Весели гости" - поеми, "Горски ягоди" - стихове (1938), "Зоологическа градина", "Дядо Мраз", "Пъстри пеперуди" - стихове (1958), "Юнаци-веселяци" - стихове (1960), "Крилатият българин" (1967), "Горска стряха" (1969), "Гатанки" (1971, 1981), "Цветя за мама", "Кладенче", "100 гатанки" (1979), "Чета от момчета" (1985) и др.

Атанас Душков е заслужил деятел на културата. Удостоен е с литературната награда на Министерството на просветата "П. Р. Славейков" за 1989 г.


"Какво имам" от Атанас Душков

Имам две крачета
като две братлета.
Мира не намират,
цели дни не спират.
Имам две очички,
като две вратички -
вечер се затварят,
сутрин се отварят.
Имам две ушенца,
като две врабченца.
Нощем с мен се гушат,
денем май не слушат.
Имам две ръчички -
виждате ги всички.
Сутрин с мен се будят
и за мен се трудят.
Из "Песни от градината" от Атанас Душков


"Катеричка" от Атанас Душков

Катеричка скача
в дъбовата шума
пее и си дума:

- Есен е в гората
и от китни клони
лист по лист се рони.

Из гнездата вече
отлетяха всички
сладкопойни птички.

Скоро пак тъдява
ще довтаса тежко
дядо Белодрешко.

А пък той е лошав
никого не жали -
води студ и хали...

Катеричка скача,
пее и си дума
в дъбовата шума.

Жълъди, орехи,
лешници в торбичка
сбира тя самичка.

Припка из гората,
сбира и ги трупа
в топлата хралупа.

Че добре си знае:
за през люта зима
скътано да има.

Из списание "Детска радост" 1937-1938, кн. първа, с. 6.
Редактор Ран Босилек


"Тарльо от гората" от Атанас Душков

Моето братче обичаше много да скита из гори и планини. Особено празничен ден, никой не можеше да го спре. Облече туристически дрехи, обуе подковани обувки и, с претоварена раница, отиваше в планината и там прекарваше цял ден. Освежен и бодър се завръщаше вечерта, а в раницата винаги имаше кутийки с най-различни животни: полски мишки, гущерчета, разни шарени бръмбари и пеперуди. Но най-много се зарадвахме, когато веднъж се върна с един таралеж. Намерил го в гората, скрит в шумата, и го донесе у дома. Искаше да го отнесе в училището, за да го види учителката и да го покаже на децата. Ежът кротуваше под бодливите си дрехи. Бодлите му бяха дълги и остри. Щом се свиеше на кълбо, те щръкваха нагоре като игли. Аз поисках да го вдигна от земята, ала острите игли ме убодоха и по пръстите ми се появиха капчици кръв.
- Не тъй, - рече дядо - не детински!
- Е, защо не ще да излезе, бе дядко? Сърдит е, че го донесе байко от гората ли?
- Ежовците са умни гадини и бодлите са тяхно оръжие срещу неприятелите им. От тях ежът се пази.
- Е, тогава той ще умре, ако стои все така на кълбо.
- Няма, защото той излиза нощем за храна, а вие тогава спите. Като се нахрани, след туй цял ден може да стои в леговището си. А знаете ли сега как може да разпусне бодлите си?
- Как?
- Сетете се, де!
- Ами не можем.
- Я, Тако, дай празната тенекия, дето баба ти изхвърля сметта. Вземи сега тази пръчка и думкай по тенекето!
Аз грабнах тенекето, а байко пръчката и задумкахме. От думкането, наистина, ежът разпусна бодлите, показа мишата си муцунка и се огледа наоколо. След това започна да се движи из двора като някой танк, захвана ритмично да се върти, сякаш танцуваше.
- Видяхте ли, как излезе? Ежът е много музикален и обича хорото.
Ние думкахме с тенекето цял час и ежът не преставаше да се върти, докато дядо не дойде и рече:
- Е, стига вече! Гръмна ми главата от това думкане! А сега оставете ежа на мира!
- Къде да го оставиме, бе дядко?
- Занесете го в зимника да изтреби плъховете.
- Я, плъхове! Че той яде ли плъхове?
- Яде ги и как още! Таралежът се храни с полски мишки и змии.
- И змии ли? Че как не го е страх?
. Че тази бодлива броня за какво му е? Нали да се пази и да напада? А змийската отрова хич не му вреди.
- А от какво се страхува? - запитах аз. - Сигурно от жаби? От жаби мен ме е страх.
Дядо се усмихна.
- Най-големият неприятел на ежа е лисицата. Щом разбере, че тя се приближава към него, ежът се скрива в бодливата си броня и там стои, докато усети, че лисицата си е отишла. Ала често Кума Лиса си служи с хитрости. Знае, че ежът няма да стои под бронята си вечно, защото трябва да яде. Притайва се зад него и дебне. Щом си подаде муцуната, тя го сграбчва и го удушва. Понякога, ако се случи до реката, хитрата лисица го избутва с лапите си във водата. Тогава ежът разпуска бодлите си, за да не се удави и почва да плува. Лисицата се хвърля във водата, извлича го на брега и го разкъсва.
- Ами ежът не я ли пробожда с острите си игли?
- Че нали затуй тя го дебне, докато ги разпусне. А по корема си ежът няма бодли.
- Чудно нещо! - удивлявахме се ние и всеки дан научавахме нови неща за живота на таралежа.

Един летен слънчев ден дядо ни отведе на нивата. Житото беше узряло и трябваше да жънеме. Взехме в колата и таралежа. Той мируваше, свит в бронята си и само понякога показваше муцунката, за да види, какво чиним. Като стигнахме на нивата, мама отиде под крушата и там върза люлката на най-малкото ни сестриче. То беше още сукалче и само плачеше, но там много мируваше. Под люлката оставихме и нашия Тарльо, а ние тръгнахме да търсим сврачи яйца под дърветата. Като изминахме стотина разкрача, зърнахме една коза, която жално блееше.
- Защо ли блее тъй козата, бе байко?
- Може да се е оплела в храстите или търси яренцето си...Кой знае!

Отправихме се към козата и сега видяхме нещо невероятно. Козата беше пленница на една огромна змия. Влечугото беше се увило около задните нозе на животното, които здраво бе пристегнало, като във въже, а главата си бе пъхнало под изплашеното добиче. Стояхме като вцепенени и не смеехме да се помръднем. Стоеше като закована и козата и с изплашени очи ни гледаше. Байко бързо се окопити и хукна да извика дяда. Дядо дойде с една дебела тояга в ръце, ала като видя змията, вплетена в нозете на козата, спря и рече:
- Нищо страшно няма. Смок. Бозае мляко от вимето на козата. Лани такова нещо се случи и с нашата крава. Като се набозае, той сам ще си отиде.
- Няма ли да й стори нещо зло?
- Няма, няма. Мирувайте и не шумете! Гледайте само!
И наистина, след като се набоза, ние видяхме, как смокът се разхлаби, като напълнен с вода маркуч и падна във високата мека трева. След това тревата се раздвижи, нещо лъсна на слънцето. Змията си отиваше.

Дядо се спусна със сопа в ръце към смока, ала огромното влечуго се шмугна някъде в шубраките, успя да избяга от очите ни. Дълго го търсихме напразно.
- Същият смок беше и лани на нашата крава. - рече дядо. - На същото място. Трябва тук някъде да му е леговището. По синорите, в трънките.

Тръгнахме - да се върнем при жътварите. Когато наближихме до крушата, дядо трепна изпърво, а след туй се разсмя:
. Я! Виждате ли нашия пазач господин Тарльо? Вижте сега сами, какъв юнак е той!

При крушата, на няколко стъпки от люлката с бебето, ние видяхме таралежа, спокоен, надвесен над огромна змия, като хирург за операция.
Мама извърна очи, да види, що чиним и, като забеляза змията до люлката, изпищя и припна към нас:
- Олеле, Божке, чедото ми!
Дядо тури пръст на устните си и я спря:
- Ссст! Нищо няма, нищо няма!
Но мама не го послуша, грабна детето и отиде да го накърми, пък ние останахме при крушата.

Разбрахме, че това бе същият оня смок, който бе избягал преди малко. Той се огъваше сега под ежа, увиваше се около него и го биеше с опашката си, а острото му езиче съскаше и кълвеше по бодлите. Белият корем на змията лъщеше на слънцето. Тя се мъчеше да се освободи от зъбите на своя нападател, и увивайки се около бодливата му броня, цялото й тяло се израни, надупчено от много остри бодли, и стана само кръв. А нашият еж бе надвесил муцуна над огромната змия и прегризваше с острите си зъби тялото й наполовина. След това той я стисна под шията, прегриза главата й и започна да я яде.

През цялото време ние следяхме героичната борба на змията и се чудехме на дързостта на Тарля. За първи път присъствахме на нещо, което ни изпълни с трепет и боязън.
- Ежът е най-върлият враг и на най-опасните отровни змии. - рече дядо. - Яде ги и отровата не му вреди.

Приближихме до ежа. Той дори не ни обърна внимание - толкова много бе зает със себе си. Искаше ми се да го помилвам заради смелостта му, но острите му бодли ме възпряха.
- Деца, - рече дядо, - такива юнаци не са за затвора. Аз да ви кажа. Ако не беше Бодливко, можеше змията да се навре при детето, в люлката. Смокът не е отровен, но достатъчно беше да се уплаши детето, да примре от страх и майка му. Пуснете го да си живее в гората и да се радва на слънцето и на свободата си! Той заслужава тази награда.
Вечерта ние се върнахме вкъщи без Тарля. Оставихме го сам на свобода.

Атанас Душков

Из "Детска радост" 1943-44, № 1 с. 9-11.


Библиография


КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т.І. София, 1996. с. 347-349.


Връзки


http://osmimart.start.bg/article.php?aid=11533
стихотворението "Мама" от Атанас Душков

http://www.kidsbg.com/home/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=6&page=6
стихотворението "Коледа" от Атанас Душков