[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Веселинов, Георги

Роден/а на

3 март 1909

Починал/а на

22 юли 1978


Георги Владимиров Веселинов е роден на 3 март 1909 г. в София, в семейството на строителен работник. Детството си прекарва в с. Рани Луг, Пернишко. Иглика - майката на поета - вдъхнала на сина си любов към народната поезия и народните предания.
Семейството на Георги Веселинов живеело в много лишения и несгоди, но майка му вярвала в доброто, не губела надежда, че животът им ще стане по-хубав, и често казвала на децата си: "Ако е сила силовита, тя не е вековита". За съжаление, когато бъдещият поет бил във втори клас, тя починала и към бедността се прибавили и несгодите на сиромашкия живот...

Гимназия учи в с. Койнаре, Врачанско, Кнежа и Бяла Слатина. Завършва славянска филология в Софийския университет (1934 г.). Учителствува в Кула, Пловдив и София.

В сп. "Жътварка" отпечатва първите си стихове със социална тематика. Първите си стихове за деца печата в детското вестниче "Барабанче" (1937 г.). През 1939 г. излиза първата му книжка за деца "Чудният скитник" - с подпис Георги Владимиров. С това име той пише много произведения за деца, предимно стихотворения, поместени в сп. "Светулка", "Детски свят", "Венец" и др. След Втората световна война продължава да сътрудничи на детския периодичен печат, вече с името Георги Веселинов.

През 1947 г. за няколко месеца е лектор по български език в Белград. От 1949 г. е асистент в Софийския университет, от 1959 е професор.

Главният интерес на професор Веселинов е насочен към българската литература след Освобождението и към детската литература. По-важни изследвания в тези области са: "Алеко Константинов. Критико-биографичен очерк" (1959), "Литературни очерци и портрети" (1959), статиите: "Един отдавнашен познайник на малките читатели. Васил Ив. Стоянов на 75 год.", "Ран Босилек - майстор на художественото слово за деца", "Вапцаровите стихове за деца и юноши". Пише учебници, съставител е на христоматии и сборници със стихове за деца.

Книги за деца от Георги Веселинов: "Златното пламъче" и "Батко казва" (1947), "Ручеите пеят" (1948), "Да четем и да броим" (1965), "Весело календарче" (1967), "Майчица-сенчица" (1968), "Ручеят от планината" (1970), "Дъга" (1971), "Безстрашните юнаци", "Гора еленова", "Горска приказка" (1972), "Как наш Кольо стана слон" (1978), "Самохвалко" (1978), "Пролетна радост" (1979).

Георги Веселинов умира на 22 юли 1978 г. в София.

Родина
от Георги Веселинов

България! Че кой ли
я не знае?
На здравец и на рози
тя ухае!
В небето чак опират
планините,
като море са ширни
равнините.

Земята ражда жито
благодатно,
най-сладки плодове
и грозде златно.

Най-хубавите песни
тук се пеят,
най-светлите звезди
над нея греят!

Прозорче към света
от Георги Веселинов

Всички букви зная,
мога да чета -
те ще ми разказват
всичко за света.

С тях на моя татко
пиша писъмце -
гледа и се радва
мама от сърце...

Всички букви зная,
мога да чета -
имам си прозорче
светло към света!

Дремливка
от Георги Веселинов

Чело коте книжка,
как се хваща мишка.

Чело, чело, чело
и глава навело.

Почнало да мърка,
думите да бърка.

Сладко си заспало,
страница съдрало.

Мишките видели,
книжката му взели.

Те изяли всички
букви и чертички.

Майчица-сенчица
от Георги Веселинов

Майчице-
сенчице,
майко добра,
будиш се,
трудиш се,
в ранна зора.

Радостна,
жалостна,
нежна си с нас -
галиш ни,
пееш ни
с чуден мил глас.

В нощите
още те
будна следим...
Майчице-
сенчице,
благодарим!


Библиография


КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т.І. София, 1996. с. 336-338.


Връзки


http://bglog.net/Obrazovanie/9116