[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Русалиев, Владимир

Роден/а на

13 септември 1899

Починал/а на

13 септември 1899



Владимир Русалиев е псевдоним на Ангел Маринов Пенков - роден на 13 септември 1899 г. в село Драганово, Горнооряховско.
Баща му бил учител с прогресивни идеи - затова често го уволнявали или премествали. Той е прототип на главния герой - Дойчин Радинов в пиесата на Камен Зидаров "Царска милост".
Майката сама се грижела за петте момчета и двете момичета.
Бъдещият писател завършил прогимназия в родното си село, а гимназия във Велико Търново. Добре уредените книжарници и богатата библиотека на читалище "Надежда" му дават възможност да чете до насита.
"Аз не помня - казва Русалиев - през тия пет години на моето следване в гимназията да съм се нахранил някой път както трябва. Но това не ми тежеше. Младостта се справяше с всичко. А когато имах хубава книга за четене, не ме тревожеше нищо."

След завършване на гимназията работи като магазинер в родното си село, като работник в рудниците, завеждащ читалището на мината в Перник. Тук написва своята поема "Рудничари". Скоро при него отива на работа и приятелят му от детските години Камен Зидаров.

През 1922 г. Русалиев сътрудничи на сп. "Сила", "Вестник на жената", "Развигор", "Листопад", "Огнище", "Чернозем", "Хиперион". През тридесетте години държи много сказки из градове и села в страната. Работи в редакциите на редица вестници и списания.

Сред 1945 г. Владимир Русалиев издава книги със стихове, приказки, и разкази за деца, както и свои мемоари. Ценни са спомените му за Димчо Дебелянов, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев, Емануил Попдимитров, Асен Разцветников, Христина Морфова, Екатерина Ненчева.
Владимир Русалиев умира на 14 юни 1973 г.

Стихове от Владимир Русалиев

Каква е тази песен чудна

Каква е тази песен чудна,
която в утрото звъни?
Не е ли пролетта запяла
над планини и равнини?

Затуй ли зимните си ризи
събличат всички върхове
и с трепет клоните люлеят
разбудените лесове?

Затуй ли ручеите буйни
Така в клисурите шумят,
а нощем в небесата звездни
Звездите приказно блестят?

Затуй ли с радост чуруликат
врабчета сбрани на ята
и никнат по бърда, полета
благоуханните цветя?

О, пролет мила, пролет драга,
това си ти, това си ти -
сърцето те позна и трепна
и се изпълни със мечти.
Из “Духна вятър развигор” от Владимир Русалиев

Пролетен дъжд

Неочакван, изведнъж
рукна пролетният дъжд.
Из горите и полята
той изкъпа вред цветята,
а в дворове и градини
рози, ружи и гергини.
То бе нежен ромон вън
и в капчука чуден звън,
а след туй дъждецът спря,
златно слънце пак огря
и листата заблестяха,
сякаш бисерчета бяха.
Из “Каква е тази песен чудна” от Владимир Русалиев

Песен

Без край са родните полета,
без край – на шир и длъж.
И вред жита са разлюлени
и макове, и ръж.

Вървим и волни, и щастливи
със песни и мечти,
а как е утринта ведра,
просторът как блести!

Вървим, а славеи ни пеят,
гори край нас шумят,
Далечни планини синеят
и езера блестят.

Вървим след разцъфтели рози
И въздуха ухай.
И цял на рози ти ухаеш,
О, роден бащин край!
Из “Пролетна утрин” от Владимир Русалиев


Над люлката

Спи ми, рожбо ненагледна,
нека вятърът вилней
и над стряхата ни бедна
Сняг безспир да се пилей.

Пак от глад ли ти проплака,
или нещо те боли?
Спи ми, рожбо, че във мрака
дебнат орисии зли...

И детето пак заспива,
А над него до зори
В глуха песен се изливат
святи майчини сълзи...
Из “Пролетна утрин” от Владимир Русалиев

Майка

Ти си ми живот дарила,
майко моя, сладка, мила,
люлката ми си люляла
и приспивни песни пяла.

И във нашта родна хижа
всеотдайно - в радост, в грижа -
думи чудни ми изрича
и гальовно ми ги срича.

С колко нежност ме милува
и прегръща и целува.
Често нощем ти не спеше,
до леглото ми стоеше.

А на утрото ранила
пак с усмивката си мила
учеше ме да говоря,
за доброто да се боря.

Тъй година след година
в скръб и радости отмина -
майко моя вдъхновена,
о, бъди благословена!
Из "Сладкопойна чучулига" от Владимир Русалиев


Библиография



КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т.І. София, 1996. с. 250-252.


Връзки