[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Василев, Иван

Роден/а на

2 октомври 1909

Починал/а на

18 април 1969



Иван Василев Гайдаров е роден на 2 октомври 1909 г. в село Снежина, Варненско. Родителите му починали рано. Баща му бил прочут гайдар, майка му пеела хубаво. Недалеч от дома на бъдещия писател се издигали последните разклонения на Източна Стара планина.

Детските му години минали из горите, където лете пасели стадата, а зиме ги прибирали в закътани кошари. През дългите зимни нощи той слушал песните и приказките на старите овчари. Те вдъхновили писателя да напише много от книгите си с хайдушки разкази, да възпее родната гора:

"Такава гора няма да срещнеш другаде. Стари дъбове допират рамене - като стари войскари на стража. Колко години правят сянка на хора и добитък, никой не може да каже... напролет, когато дъбаците разпуснат зелени чадъри и клоните им се огласят от песните на гугущуци и косове, а по закътаните поляни заблеят стада, ела тук и сърцето ти ще се напълни с неизпитвана досега радост...А падне ли сняг и дърветата натежат от преспи, вятърът едва тича, бои се да не им повее белите ямурлуци..."

Зимна приказка
от Иван Василев-Гайдаров

Земята спи. Дори и вятър няма.
Снегът поспря едва на ранина.
И стана някак много по-голяма
и по-безмълвна мойта равнина.

Оная малка, саморасла круша
помръзналите клони съживи;
тя сякаш е дете и кротко слуша
как някой стара приказка мълви...

А сгушени в дебела топла шуба
димят селата с пръстени лули.
Ех, как е светъл, как е чист и хубав
светът, когато бял сняг навали...
Из "Есенна огърлица" от Иван Василев-Гайдаров

Светулки
Минава полунощ, а не ми се спи. Гледам през отворения прозорец лятната нощ. И слушам нейните тайнствени, едва уловими гласове.
Ставам и се обличам. по-добре е да се поразходя из гората. Походих, потичах - скоро краката ми се намокриха от росата. Върнах се на полянката и поседнах на дънера.
Тъмна, безмълвна, жетварска нощ.
Мастилено, безлунно небе.
И тишина...тишина...
И ето - в мрака и тишината просветват зеленикави пламъчета.
Светулки.
А от най-дълбоката тъмнина се обаждат щурци. И люлеят нощта, и люлеят гората и небето.
И не знам защо ми се стори, че светулките не само припламват, но и звънтят с оня бисерен глас на звънчетата, трепнали по шията на бели агнета.
Лятна нощ. Тишина. Светулки. И щурци. И притихнала гора.
Приказка.
Из "Как разговарят облаците" (1969) от Иван Василев-Гайдаров

Още преди да постъпи в гимназията бъдещият писател пише стихове, повлияни от поезията на Ботев, Вазов и Цанко Церковски.
На деветнадесетгодишна възраст става учител. Тогава е отпечатано и първото му стихотворение "Защо" в детския вестник "Трезво дете". След това сътрудничи на "Мисъл", "Мисъл и воля", "Светлоструй", "Гребец", "Светулка", "Детска радост", "Другарче". От 1928 до 1946 г. Иван Василев учителства в селата Комарево и Манастир, Провадийско и в град Каварна. От 1946 до 1957 работи в Радио София, а от есента на 1957 до 1969 г - в списание "Славейче".
Авторе на повече от 30 книги за деца, най-популярните от тях са повестите "Агликина поляна" (1962), "Стоил войвода" (1966), "Снежина" (1972), сборниците с разкази "Народни отмъстители" (1967) и "Хайдушки разкази" (1971).
Иван Василев умира на 18 април 1969 г.

Предлагаме ви откъс от разказа на Иван Василев Гайдаров "Баща":

"...... Пушката на низамина беше разбудила нощта. Тропнаха вратници, чуха се писъци. Диво и ожесточено залаяха кучета. Техният зловещ вой напълни с ужас нощта. Тук-таме екнаха дремливи сърдити гласове. По двама, по трима, разбудените низами тичаха към къщата на Дойно. Хайдутинът чу тропота им. Заканите и псувните на главатаря им достигнаха до ушите му като писък на куршум. Нямаше време за чакане. Дойно притули детето в сянката на овошките и се върна за жена си. Завари я легнала възнак на земята. Един лунен лъч светеше в студените й, изцъклени очи...

Хайдутинът се наведе, целуна бледото лице на клетницата и побърза да напусне двора.

Още неуспял да хукне с детето към гората, в двора нахълтаха низамите. Главатарят им, едър и черен, с голяма глава и лице изкривено от злоба, хокаше обърканите низами, налиташе да ги посече със сабята си. По едно време зърна изстиналото тяло на Драгана, ритна го, изруга и се закани на целия български род... Да им дойде на крака хайдутинът, а те да го изпуснат. Сега с какви очи ще се върне при пашата.
- Баби! - гърмеше гласът на главатаря. - И вий сте душмани на падишаха! До един ще ви пратя на бесилката!........"

Ще успее ли хайдутинът Дойно да спаси сина си ? Ще научите ако прочетете разказа "Баща". Ще го намерите в сборника "Народни отмъстители". Още по-интересна ще ви бъде книгата на Иван Василев Гайдаров "Хайдушки разкази".


Библиография



КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т.І. София, 1996. с. 345-347.


Връзки