[ Начало ]

     

[ Биографии ] [ ]

   

Калина Малина

Роден/а на

3 август 1898

Починал/а на

4 януари 1979



Калина Малина е псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова, родена в София на 3 август 1898 г. Баща й бил учител. Заради прогресивните му идеи го местели постоянно от село на село.
"Чергарският живот ме научи да се справям с несгодите, да търпя лишения. Разкри ми и хубостите на нашата природа." - пише Калина Малина.

Приказките и песните, с които абаджията дядо Ради от Нови пазар, радвал внучката си, разкрили пред нея красотата на народното творчество. Дали защото брат му Атанас Радев загинал като четник в Ботевата чета, или защото самият той бил с бунтовническа кръв - пеел най-много хайдушки песни. С абаджийската игла трудолюбивият старец отгледал и изучил седмина сина. Един от тях - Жеко Радев станал професор по физическа география.

И младата Райна искала да учи. Завършила гимназия в София. Записала се в историко-филологическия факултет на Софийския университет. Поради липса на средства завършила само един семестър и станала учителка в Етрополската прогимназия. Тук срещнала Христо Ясенов и Недялко Попов - по това време учители в София. При разговорите си с тях се убедила, че само прогресивната педагогика може да възпита от детето добър гражданин.

На следващата година се завърнала в София. Кандидатствала в новооткрития висш педагогически курс. Положила изпит по литература и история. Получила двойна стипендия и завършила с отличен успех. Силно й повлияли идеите на преподавателя й - комуниста Тодор Самодумов. Учителствала в софийски прогимназии до 1933 г.
Сътрудничила във "Вестник на жената". Печатала статии за народното творчество. През 1922 г свързала живота си с литературния критик Димитър Митов.
Първото й оригинално стихотворение за деца "Без подслон", подписано с псевдонима й - Калина Малина е отпечатано в кн. ІІІ (1924) на сп. "Светулка". Сътрудничи на почти всички детски периодични издания. Редактирала е детските вестничета "Пътека", "Въздържателче", "Градинка" и педагогическата страница в "Литературен глас".
През 1936 г. излиза първата й книга за възрастни - сборника с разкази "Провинциални сенки", после "Нощни пеперуди" (1939), "Планинецът" (1943), повестта "Кръвта на дедите", романът "Старшата сестра" (1941).
Първата й стихосбирка за деца е "Кавалче" (1928), "Преди, преди вретенце" (1930), "Моряче" (1938), "Малките житни зрънца" (1939), "Огърлица" (1948), "Дружната игра" (1954), "Мои познайници" (1967), "Ей, пътечко моя" (1968), "Хилядолетие" (1975), "Майчини песни" (1990) и др. За децата пише разкази, повести, приказки. Автор е на първия български роман за деца - "Златно сърце" (1930, 1947, 1966, 1978, 1988, 2001).
Книгите й за деца са илюстрирали някои от най-известните български художници: Георги Атанасов, Симеон Венов, Александър Денков, Регина Далкалъчева и др.

Калина Малина е удостоена през 1977 г. с наградата на Министерството на просветата - "П. Р. Славейков".

Писателката умира на 4 януари 1979 г. в София.

Учредена е награда на нейно име. За 1992-93 г. носител на наградата е Красимир Георгиев за книгата му "Пратеникът на Петльовото гребенче", а за цялостно творчество с тази награда е удостоен поетът Николай Зидаров.


Стихове от Калина Малина

Чудо стана

Първокласникът ни в къщи
все букварчето разгръща.
Все в картинките се взира.
Все бърбори и не спира.
Все...все...
- Батко, гледай кораб!
Плува си в море.
Но защо е той без хора?
- Кораб ли? Какъв ти кораб!
Туй е трактор.
Той оре.
Да измисляш знаеш само!
Моля ти се, мамо,
обясни му по-добре!...

Мама си е все засмяна
и засмяно рече:
- Трактор ли в морето хвана?
Ех, ти глупаво човече!

Взимаш всичко наготово.
Потруди се над буквара -
всяко слово
да го прочетеш,
ясно да го изговаряш,
да го разбереш!...

Оттогава чудо стана.
Нашето
дете да чете
захвана.
А чете ли си самичко,
знае вече всичко!
Из "Към Месечко" от Калина Малина

Кирил и Методий

Братските народи с букви кой дари?
Кирил и Методий - братята добри.
Днес венци им вие цялата страна.
С гордост славим ние тези имена.
Из" Майчини песни" от Калина Малина

Звуци и букви

Буквички родни, познати,
азбука - стройно хорце -
вложиха двамата братя
в малките мои ръце.

Тези прославени знаци,
знаци на славеев глас
в горските гъсти шубраци -
вече научих ги аз.

Пиша ги в дълги редици,
нижа ги в белия лист.
Те ми приличат на птици -
ято в небесната вис.

Звуците сладко се леят.
Идат от извор дълбок.
В говора влизат и пеят
като планински поток.

Тача ви с обич голяма,
буквички скъпи за мен.
Давам ви дума, че няма
да ви забравя и ден.
Из "Ей, пътечко моя" от Калина Малина


Библиография



КОНСТАНТИНОВ, Георги и Божанка Константинова. Български писатели - творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т.І. София, 1996. с. 233-236.


Връзки



http://dichev.com/blog/category/bulgarian/kalina-malina/ - стихове за мама от Калина Малина

http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=17429 - за книгата на Благовеста Касабова - литературно-критичен очерк за Калина Малина